Влагалище (вагина)

Влагалището (vagina, colpos) представлява еластичен мускулест канал, който свързва външните полови органи с матката.

Стените на влагалището са много разтегливи както на дължина, така и на ширина. Дължината на вагината варира от 8 до 12 cm, като предната стена е по-къса (7-8 cm) от задната (9-12 cm). При разтваряне на стените диаметърът на влагалището е 4-5 cm.

В покой влагалищен просвет не съществува, тъй като предната стена на влагалището прилепва към задната. Странично се образуват по два улея и при напречен срез цепката на влагалището има формата на буквата Н.

Предната стена на влагалището е в контакт с пикочния мехур и уретрата. Задната влагалищна стена в горната си част е в контакт с Дъгласовото пространство, в средната си част се допира до правото черво (ректум), а в долната си част е в контакт с междинницата (перинеума).

Горната част на влагалището обхваща portio vaginalis на шийката на матката. Между маточната шийка и стените на влагалището се образува свод (fornix vaginae), който има четири части – предна, задна и две странични. Задната част се разполага по-високо и е по-дълбока, тъй като задната стена на влагалището се залавя за маточната шийка по-високо. В задната част на влагалищния свод се отлага спермата при полов контакт. Външният отвор на маточната шийка е насочен към тази част на свода, което благоприятства проникването на сперматозоидите в маточната кухина.

Долната част на влагалището се стеснява и се отваря навън чрез ostium vaginae. При девствени момичета този отвор е частично закрит от гънка на лигавицата – девствена ципа (hymen).

Странично от влагалището се разполагат уретерът и musculus levator ani.

Надлъжната ос на влагалището е наклонена назад и сключва с хоринзонталната равнина ъгъл от 65 – 75 º, който е отворен назад. В това положение вагината се задържа чрез прикрепване към околните органи.

Стената на влагалището е изградена от три обвивки:

1. Лигавица (tunica mucosa). Влагалището е покрито от многослоен плосък невроговяващ епител. Клетките от средния и повърхностния слой са богати на гликоген. Влагалището не съдържа жлези, но стените му са влажни. Течното влагалищно съдържимо се образува от детрит от излющени епителни клетки, трансудат от кръвоносните съдове и секрет от цервикалните жлези. Реакцията на влагалищното съдържимо е кисела. Това се дължи на млечно-киселите бактерии на Дьодерлайн, които превръщат гликогена в млечна киселина. Киселата реакция представлява защита срещу патогенни микроорганизми.
Повърхността на лигавицата е неравна, тъй като има множество напречни и надлъжни гънки.

2. Мускулатура (tunica muscularis). Състои се от два слоя: външен (надлъжно разположени мускулни влакна) и вътрешен ( циркулярни мускулни влакна). Мускулатурата на влагалището е гладка, но в долната част има и напречнонабраздени мускулни влакна. Влагалището в долната си част може волево да се свива чрез съкращение на мускулите на тазовата и пикочно-половата диафрагма.

3. Адвентиция (tunica fibrosa). Най-външният слой на вагината се състои от съединителна тъкан. Само горната част на задната влагалищна стена е покрита с перитонеум.

Влагалището се кръвоснабдява от клончета на a. uterine, a. vesicalis, a. rectalis. Венозната кръв се оттича в сплетения, разположени от двете страни на вагината.
Лимфата се насочва към лимфните възли около вътрешната илиачна артерия, към ингвиналните лимфни възли и към кръстцовите лимфни възли.
Влагалището се инервира от plexus uterovaginalis.

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!