Креатинин | Небелтъчни азотсъдържащи вещества

Начало » Лаборатория » Небелтъчни азотсъдържащи вещества

Креатинин
Креатининът е крайният метаболит на мускулния креатинфосфат. Количеството на образувания за едно денонощие креатинин зависи от мускулната маса на индивида. Затова при мъжете стойностите му са малко по-високи в сравнение с жените. Нивото му в циркулиращата кръв е относително постоянно. Екскретира се почти изцяло чрез гломерулна филтрация и не се реабсорбира в тубулите. Нивото му в кръвта е основен показател за функцията на бъбреците.
Показания за изследване: заболявания на бъбреците, бъбречна недостатъчност.
Подготовка на пациента: съгласно изискванията към условията за вземане на биологичен материал за изследване.
Биологичен материал: серум, урина.
Референтни граници:
Серум:
     новородени               63-125 µmol/l
     кърмачета до 12 м.    18-42 µmol/l
     1 - 5 години               26-53 µmol/l
     6 - 12 години             18-71 µmol/l
     13 - 16 години           53-97 µmol/l
    възрастни                 44-134 µmol/l

Урина:
       мъже   13,2-17,6 mmol/l (1,5-2,0 g/24 h)
       жени   7,1-13,2 mmol/l (0,8-1,5 g/1)
Креатининът в серума има денонощен ритъм. Концентрацията му в серума е най-висока вечер, а най-ниска - сутрин.

Повишена серумна концентрация на креатинин при:
   - гломерулонефрити;
   - пиелонефрити;
   - остра тубулна некроза;
   - обструктивен синдром – нефролитиаза, простатен аденом и карцином;
   - намален приток на кръв към бъбреците при: шок, дехидратация, застойна сърдечна недостатъчност, атеросклероза;
   - мускулни травми;
   - тежко физическо натоварване.

Понижена серумна концентрация на креатинин се среща рядко:
   - при заболявания, свързани с намаляване на мускулната маса;
   - по време на бременност.