Начало Актуални теми Аденоми – класификация – 2-ра част

Аденоми – класификация – 2-ра част

аденоми – класификация
аденоми – класификация

Освен аденомите на ендокринните жлези, които разгледахме в първата част на статията, други видове аденоми са:

Аденоми на екзокринните жлези – потните, мастните, слюнчените жлези (околоушна, подчелюстна, подезична, малки слюнчени жлези в езика, небцето, бузите), млечните жлези, простатната жлеза, екзокринния панкреас и др.

  • плеоморфен аденом

Плеоморфният аденом e най-често срещаният тумор на слюнчените жлези. Известен е още като доброкачествен смесен тумор, поради двойния му произход от епителни и миоепителни елементи.

Най-често произхожда от околоушната жлеза (84%), подчелюстната жлеза (8%) и рядко от малките слюнчени жлези (6,5%).

Плеоморфният аденом се представя като единична, бавно растяща, туморна формация, която може в продължение на много години да не предизвиква никакви симптоми.

Клиничните прояви зависят главно от размера и локализацията на аденома. Възможни симптоми са например: затруднено преглъщане, дрезгав глас, задух, затруднено дъвчене, епистаксис. При наличие на голям аденом в околоушната жлеза може да се наблюдават признаци на слабост на лицевия нерв.

  • аденом на гърдата

Различават се: аденом на мамилата (произхожда от епителните клетки на лактиферните синуси), лактиращ аденом на гърдата (произхожда от епитела на ацините), тубуларен аденом на гърдата (произхожда от епитела на по-големите канали) и фиброаденом.

Фиброаденомът на гърдата се състои от съединителна тъкан и жлезисти елементи. Има малки размери – до 1-2 см. Може да се опипа като бучка в гърдата.

  • аденом на простатата

Аденом на простатата (доброкачествена простатна хиперплазия) се среща при над 50 % от мъжете над 60-годишна възраст. Представлява хиперплазия на жлезите и/ или на стромата (съединителнотъканни и мускулни влакна) на простатната жлеза. В резултат настъпва уголемяване на простатата, при което се притиска уретрата и се нарушава уринирането. Характерни симптоми са: затруднено уриниране, тънка струя, прекъсване на уринирането, често уриниране и др.

  • аденом на черния дроб (хепатоцелуларен аденом)

Хепатоцелуларният аденом е рядко срещан доброкачествен тумор на черния дроб. Наблюдава се по-често при жени, приемащи орални контрацептиви. Други фактори, повишаващи риска от аденом на черния дроб са: прием на анаболни стероидни андрогени, болести на натрупването на гликоген, метаболитен синдром.

Хепатоцелуларният аденом обикновено протича безсимптомно или причинява болка в дясното подребрие. Рядко големите аденоми могат да руптурират и да предизвикат животозастрашаващ кръвоизлив в коремната кухина.

  • аденом на бъбрека

Бъбречният аденом e сравнително чест доброкачествен тумор на бъбрека. Рядко причинява симптоми и обикновено се открива случайно.

Аденоми по лигавицата – най-често произхождат от жлезистия епител на лигавицата на червата, стомаха, ендометриума на матката.

  • аденом на стомаха

Стомашните аденоми са най-често срещаните стомашни полипи. Обикновено възникват на фона на хроничен и/ или атрофичен гастрит. Повечето стомашни аденоми протичат безсимптомно. Някои аденоми могат да причинят гастроинтестинално кървене. При големите стомашни аденоми има риск от малигнизация, поради което трябва да бъдат отстранени.

  • аденом на тънкото черво

Аденомите на тънкото черво са много редки доброкачествени тумори. Локализират се предимно в дванадесетопръстника. Различават се аденоми от Брунеровите жлези, вилозни аденоми.

Аденомите на тънкото черво рядко дават клинична симптоматика и се откриват случайно при изследване по друг повод.

  • аденом на дебелото черво и ректума (колоректален полип)

Аденомите на дебелото черво и ректума зачестяват с напредване на възрастта. Обикновено са единични, но могат да бъдат и групови. Най-често се локализират в ректума. Имат различна големина, като могат да достигнат 3-4 см.

В зависимост от хистологичната им структура се различават тубуларни (аденоматозни) полипи, вилозни и смесени аденоми.

В повечето случаи колоректалните полипи протичат безсимптомно. Могат да причинят кръв в изпражненията, коремна болка, запек, диария.

При аденомите с големи размери (над 2 см) има по-голям риск от злокачествена дегенерация.

  • полип на матката (ендометриален полип)

Ендометриалните полипи са доброкачествени разраствания на ендометриума, покрити с епител и съдържащи в различно количество жлези, строма и кръвоносни съдове. Срещат се най-често при жени на възраст между 40 и 50 години. Могат да причинят обилна менструация, нередовна менструация, извънменструално кървене. В много малък процент (под 0,5 %) в тях може да се развие рак.

Прочетете за:
Аденом – видове аденоми – 1-ва част 
Аденом на простатата
Полипи на матката