Аденомът представлява доброкачествен епителен тумор от жлезист произход. Може да произхожда от ендокринни или екзокринни жлези или от лигавиците на органи, най-често на червата, стомаха, матката.
Какви видове аденоми има?
Според това кой орган е засегнат се различават:
Аденоми на ендокринните жлези – характерна особеност на аденомите на ендокринните жлези е, че те продуцират хормони.
- аденом на хипофизата
Аденомите на хипофизата се делят според техния размер на микроаденоми (имат размер под 1 см) и макроаденоми (имат размер над 1 см). Според това дали продуцират хормони или не биват: хормонално активни (секретиращи или функциониращи аденоми) и хормонално неактивни (несекретиращи или нефункциониращи аденоми).
Секретиращите аденоми на хипофизата могат да продуцират пролактин, растежен хормон, адрено-кортикотропен хормон (АКТХ), тиреостимулиращ хормон (ТСХ), лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон.
Аденомите на хипофизата клинично се проявяват с две групи симптоми: симптоми, свързани с нарастването на тумора и притискането на съседните структури и със симптоми, свързани с хормоналната продукция. Несекретиращите аденоми могат дълго време да протичат безсимптомно.
Пролактиномът е най-честият хормонално активен тумор на хипофизата. Характеризира се с повишена секреция на пролактин. Води до стерилитет, галакторея (изтичане на секрет от гърдите) при жените и гинекомастия (нарастване на гърдите) при мъжете.
При аденом на хипофизата, продуциращ растежен хормон настъпва гигантизъм при деца, а при възрастни – акромегалия.
При пациенти с аденом на хипофизата, продуциращ АКТХ се развива синдром на Кушинг.
Аденоми, продуциращи ТСХ и гонадотропни хормони се срещат много рядко.
- аденом на щитовидната жлеза
Наличието на активен аденом, известен като токсичен аденом на щитовидната жлеза води до повишена продукция на щитовидни хормони. В резултат се развиват симптоми на хипертиреоидизъм – тахикардия, ритъмни нарушения, повишено изпотяване, загуба на тегло.
Пациентите с неактивен аденом на щитовидната жлеза обикновено нямат симптоми. Рядко при аденоми с по-големи размери, пациентите се оплакват от задух поради компресия на трахеята, дрезгав глас поради дразнене на ларингеалния нерв или трудно преглъщане поради компресия на хранопровода.
- аденом на паращитовидните жлези
Аденомът на паращитовидните жлези е сравнително рядък тумор. Паращитовидните жлези са 4 малки жлези, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Те произвеждат паратхормон, който регулира нивата на калций и фосфор в организма.
80 % от случаите на първичен хиперпаратиреоидизъм се дължат на хиперфункциониращ аденом на една от паращитовидните жлези (рядко има множествен аденом).
Началото на заболяването е незабележимо и обикновено се диагностицира по-късно. Често се открива случайно при провеждане на кръвно изследване по друг повод и установяването на хиперкалциемия – повишен калций в кръвта.
При хиперпаратиреоидизъм се увреждат редица органи – кости (болки в костите, фрактури), бъбреци (камъни в бъбреците), гастроинтестинален тракт (язва на дуоденума), кожа (сърбеж по кожата), мускули (мускулна слабост), стави (халтавост на ставите) и др.
- аденом на надбъбречните жлези
Надбъбречните аденоми са доброкачествени тумори на надбъбречната кора. Несекретиращите аденоми обикновено протичат безсимптомно и се откриват случайно.
Аденомите, които произвеждат глюкокортикоиди водят до изявата на синдром на Кушинг, който включва следните симптоми: затлъстяване, високо кръвно налягане, менструални нарушения, остеопороза, стрии по кожата и др.
Аденомите, секретиращи алдостерон водят до изявата на синдром на Кон, който се проявява с хипертония, хипокалиемия, мускулна слабост, мравучкане, внезапни квадрипарези.
- аденом на Лангерхансовите острови на панкреаса
Аденомът, произхождащ от В- клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса продуцира инсулин и се нарича още инсулином. Обикновено се открива в тялото или опашката на панкреаса.
Високите нива на инсулин довеждат до хипогликемия. Наблюдават се безпокойство, изпотяване, бледост, силен глад, ускурен пулс, световъртеж и др.
Прочетете за:
Аденоми – класификация – 2-ра част
Пролактином – аденом на хипофизата
Как се поставя диагнозата инсулином?
