Аденомът представлява доброкачествен епителен тумор от жлезист произход. Може да произхожда от ендокринни или екзокринни жлези или от лигавиците на органи, най-често на червата, стомаха, матката.
Какви видове аденоми има?
Според това кой орган е засегнат се различават:
Аденоми на ендокринните жлези – характерна особеност на аденомите на ендокринните жлези е, че те продуцират хормони.
Аденом на хипофизата
Аденомите на хипофизата се делят според техния размер на микроаденоми (имат размер под 1 см) и макроаденоми (имат размер над 1 см). Според това дали продуцират хормони или не биват: хормонално активни (секретиращи или функциониращи аденоми) и хормонално неактивни (несекретиращи или нефункциониращи аденоми).
Секретиращите аденоми на хипофизата могат да продуцират пролактин, растежен хормон, адрено-кортикотропен хормон (АКТХ), тиреостимулиращ хормон (ТСХ), лутеинизиращ и фоликулостимулиращ хормон.
Аденомите на хипофизата клинично се проявяват с две групи симптоми: симптоми, свързани с нарастването на тумора и притискането на съседните структури и със симптоми, свързани с хормоналната продукция. Несекретиращите аденоми могат дълго време да протичат безсимптомно.
Пролактиномът е най-честият хормонално активен тумор на хипофизата. Характеризира се с повишена секреция на пролактин. Води до стерилитет, галакторея (изтичане на секрет от гърдите) при жените и гинекомастия (нарастване на гърдите) при мъжете.
При аденом на хипофизата, продуциращ растежен хормон настъпва гигантизъм при деца, а при възрастни – акромегалия.
При пациенти с аденом на хипофизата, продуциращ АКТХ се развива синдром на Кушинг.
Аденоми, продуциращи ТСХ и гонадотропни хормони се срещат много рядко.
Аденом на щитовидната жлеза
Наличието на активен аденом, известен като токсичен аденом на щитовидната жлеза води до повишена продукция на щитовидни хормони. В резултат се развиват симптоми на хипертиреоидизъм – тахикардия, ритъмни нарушения, повишено изпотяване, загуба на тегло.
Пациентите с неактивен аденом на щитовидната жлеза обикновено нямат симптоми. Рядко при аденоми с по-големи размери, пациентите се оплакват от задух поради компресия на трахеята, дрезгав глас поради дразнене на ларингеалния нерв или трудно преглъщане поради компресия на хранопровода.
Аденом на паращитовидните жлези
Аденомът на паращитовидните жлези е сравнително рядък тумор. Паращитовидните жлези са 4 малки жлези, разположени по задната повърхност на щитовидната жлеза. Те произвеждат паратхормон, който регулира нивата на калций и фосфор в организма.
80 % от случаите на първичен хиперпаратиреоидизъм се дължат на хиперфункциониращ аденом на една от паращитовидните жлези (рядко има множествен аденом).
Началото на заболяването е незабележимо и обикновено се диагностицира по-късно. Често се открива случайно при провеждане на кръвно изследване по друг повод и установяването на хиперкалциемия – повишен калций в кръвта.
При хиперпаратиреоидизъм се увреждат редица органи – кости (болки в костите, фрактури), бъбреци (камъни в бъбреците), гастроинтестинален тракт (язва на дуоденума), кожа (сърбеж по кожата), мускули (мускулна слабост), стави (халтавост на ставите) и др.
Аденом на надбъбречните жлези
Надбъбречните аденоми са доброкачествени тумори на надбъбречната кора. Несекретиращите аденоми обикновено протичат безсимптомно и се откриват случайно.
Аденомите, които произвеждат глюкокортикоиди водят до изявата на синдром на Кушинг, който включва следните симптоми: затлъстяване, високо кръвно налягане, менструални нарушения, остеопороза, стрии по кожата и др.
Аденомите, секретиращи алдостерон водят до изявата на синдром на Кон, който се проявява с хипертония, хипокалиемия, мускулна слабост, мравучкане, внезапни квадрипарези.
Аденом на Лангерхансовите острови на панкреаса
Аденомът, произхождащ от В- клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса продуцира инсулин и се нарича още инсулином. Обикновено се открива в тялото или опашката на панкреаса.
Високите нива на инсулин довеждат до хипогликемия. Наблюдават се безпокойство, изпотяване, бледост, силен глад, ускурен пулс, световъртеж и др.
Прочетете за:
Аденоми – класификация – 2-ра част
Пролактином – аденом на хипофизата
Как се поставя диагнозата инсулином?
