Начало Актуални теми Арбовирусни инфекции – арбовирусни енцефалити

Арбовирусни инфекции – арбовирусни енцефалити

арбовирусни инфекции – арбовирусни енцефалити
арбовирусни инфекции – арбовирусни енцефалити

Арбовирусните инфекции представляват вирусни трансмисивни инфекции – пренасят се от заразени кърлежи, комари, папатациеви мушици. Имат природноогнищен характер.

Протичат с токсиинфекциозен синдром, енцефалит, хеморагична диатеза (повишена склонност към кървене), увреждане на различни органи или с развитието на леки, бързопреходни трескави състояния.

В много висок процент арбовирусните инфекции протичат инапарентно (безсимптомно), като по този начин се формира битов имунитет в населението.

Какви видове арбовирусни инфекции има?

Арбовирусните инфекци могат да се разделят на следните групи:

  • енцефалити
  • хеморагични трески
  • вирусни трески (бързопреходни фебрилни състояния), напр. папатациева треска.

Арбовирусни енцефалити

Към арбовирусните енцефалити се отнасят:

  • Кърлежов енцефалит

Кърлежовият енцефалит се причинява от вирус от групата Tick borne от семейство Flaviviridae. Различават се два варианта на заболяването:
– източен енцефалит – разпространен главно в тайгата на Далечния изток и Сибир
– западен енцефалит – разпространен в Средна Европа и Скандинавските страни.

Източници е естествени резервоари на заразата са над 130 вида диви животни (горски мишки, катерици, таралежи, зайци, лисици) и над 100 вида птици. Заразата между тях се предава от кърлежи, главно от иксодовите кърлежи. Заразените кърлежи съхраняват вируса през целия си живот и го предават на поколенията си трансовариално.

Човек се заразява при ухапване от заразен кърлеж. Боледуват предимно горски работници, ловци, гъбари. Заболяването има пролетно-лятна сезонност. Болният от кърлежов енцефалит човек не е източник на инфекция.

Инкубационният период варира от 7 до 21 дни. Началото на заболяването е остро, с висока температура, втрисане, главоболие, отпадналост, зачервено гърло. Развиват се менингоенцефалитни симптоми – повръщане, вратна ригидност, хиперестезия. Засяга се съзнанието – има сънливост, сопор до кома. Може да има халюцинации, делир, гърчове.

Възможни са парализи на лицевия нерв, очедвигателния нерв, зрителния и слуховия нерв. При булбарна парализа е налице нарушено гълтане, нарушен говор до афония.

При засягане на гръбначния мозък се развиват парализи на мускулите на шията, раменния пояс, междуребрените мускули, диафрагмата.

Кърлежовият енцефалит протича тежко, често има остатъчни явления (парализи) и висок леталитет – до 15 – 25 %.

  • Двувълнов менингоенцефалит

Двувълновият менингоенцефалит се причинява от вариант на вируса на кърлежовия енцефалит. Източници на заразата са някои диви гризачи, а от домашните животни – козата. Човек се заразява при ухапване от иксодовите кърлежи, но също и при консумация на сурово козе мляко.

Инкубационният период при ухапване от кърлеж е 5 до 30 дни, а при заразяване със сурово козе мляко – 3 до 6 дни.

Характерна особеност на заболяването е двувълновата температурна крива, която очертава и две фази на заболяването.

Заболяването започва остро с висока температура и втрисане, главоболие, отпадналост, зачервени конюнктиви и зачервено гърло. Тази първа фаза продължава 6 – 7 дни, като температурата се нормализира и настъпва привидно подобрение.

След няколкодневен афебрилен период започва втората фаза. Температурата отново се повишава, има отпадналост, главоболие, но се появяват и симптоми от страна на нервната система. Налице са: менингиални симптоми (вратна ригидност, положителни симптоми на Керниг и Брудзински), общомозъчни симптоми (унесеност, халюцинации, гърчове), огнищни енцефалитни симптоми (парализи на черепномозъчни нерви, както и периферни парализи).

Двувълновият менингоенцефалит има доброкачествено протичане без остатъчни прояви.

  • Японски енцефалит

Japanesse encephalitis virus от семейство Flaviviridae причинява японски енцефалит. Заболяването е разпространено в Япония, Корея, Китай, Индия и др. Резервоар и източник на зараза са някои дребни гризачи, маймуни, птици, а също и някои домашни животни – свине, кози, овце, коне. Преносители на заразата между животните са гамазовите кърлежи и различни видове комари.

Човек се заразява при ухапване от заразени комари от родовете Culex и Aedes. Голямя част от населението прекарват заболяването безсимптомно и придобиват пожизнен имунитет.

Инкубационният период е 5 до 14 дни. Началото на заболяването е остро, с висока температура, силно главоболие, мускулни болки, зачервено гърло. Развиват се менингиални симптоми (вратна ригидност, положителни симптоми на Керниг и Брудзински). Настъпват промени в съзнанието, халюцинации, гърчове. Възможни са парализи на очедвигателния нерв, лицевия нерв, както и парализи на крайниците. При тежки случаи има булбарни парализи с нарушено гълтане, затруднено дишане.

При леките форми след 5 – 7 дни температурата се нормализира и общото състояние се подобрява. Възстановяването обаче е продължително, като нерядко остават парези или парализи.

При тежките форми прогнозата е лоша, смъртността достига 50 %.

  • Конски енцефаломиелити

Конските енцефаломиелити се причиняват от вирус от род Алфавирус на семейство Togaviridae. Разпространени са главно в САЩ и Венецуела. Различават се три клинични форми – западен, източен и Венецуелски конски енцефаломиелит. Източник на заразата са болни коне, мулета. Човек се заразява при ухапване от комари.

Конските енцефаломиелити протичат тежко и завършват с висок леталитет.

Други видове арбовирусни енцефалити са:

  • Западнонилски енцефалит
  • Калифорнийски енцефалит
  • Американски енцефалит Сейнт Луис
  • Австралийски енцефалит.

Прочетете за:
Арбовируси – вируси, пренасяни от комари и кърлежи
Вирусни хеморагични трески – видове – 1-ва част