Белодробна аспергилоза представлява гъбична инфекция на белия дроб. Причинява се от вид плесенни гъби, наречени Аспергили, които са широко разпространени. Повечето хора вдишват спори на тези гъбички всеки ден, без да се разболеят. При хора с отслабена имунна система обаче Аспергилите могат да причинят сериозно белодробно заболяване.
По-често от белодробна аспергилоза боледуват работници в мелници, пивоварни, както и хора, отглеждащи гълъби.
Кой е причинителят на белодробната аспергилоза?
Най-честият причинител на заболяването е Aspergillus fumigatus, много рядко Aspergillus niger, Aspergillus flavus и др.
Аспергилите представляват плесенни гъби, които се изолират от почва, води, зърнени храни и брашна, съхранявани на влага. Чести носители са кокошките и гълъбите.
Човек се заразява при инхалиране на прах, съдържащ спори на гъбичките. По-вероятно е да заболеят хора с хронични белодробни заболявания (напр. ХОББ, бронхиална астма, кистична фиброза) или отслабена имунна защита, например след продължително лечение с антибиотици, кортикостероиди, цитостатици.
Какви са симптомите на белодробна аспергилоза?
В зависимост от клиничните и рентгенологичните признаци се различават следните клинични форми:
- Бронхитна форма
Бронхитната форма протича със суха, дразнеща кашлица, отделяне на храчки, субфебрилна температура. Често има пристъпен задух, който наподобява бронхиална астма.
- Пневмонична форма
Пневмоничната форма протича с висока температура, кашлица, може да се формира белодробен абсцес, да хронифицира и да се развие пневмосклероза. Рентгенологично се установяват петнисти лобуларни засенчвания, а при формиран абсцес – хидроаерични сенки с гладки очертания.
- Аспергилом – безсимптомна форма
Аспергиломът протича безсимптомно или с пристъпи на кашлица с отделяне на слузни или кървави храчки. При изследване на храчките в тях се откриват спори и мицели.
Най-често аспергиломът се развива в предварително съществуваща абсцесна кухина или туберкулозна каверна. Рентгенологично се установява кръгла сянка, понякога с въздушен слой като сърп.
- Плеврална форма
Плевралната форма възниква обикновено при пробив на белодробната аспергилоза в плевралната кухина. Протича с картината на емпием. При изследване на плеврален пунктат се откриват спори.
Как се диагностицира белодробната аспергилоза?
Диагнозата белодробна аспергилоза се поставя въз основа на:
- данни от анамнезата – болният може да съобщи, че работи в мелница, отглежда гълъби
- клиничните симптоми – наличие на белодробни оплаквания – кашлица, храчки
- лабораторни изследвания – доказване на специфични антитела
- откриване на причинителя в храчки, плеврален пунктат, бронхоалвеоларен лаваж
- рентгеново изследване на белия дроб
- компютърна томография.
Белодробната аспергилоза трябва да се разграничи от различни видове бронхити, бронхиална астма, пневмонии, белодробна туберкулоза. Аспергиломът трябва да се отдиференцира от туберкулом, белодробен карцином, ехинококова киста.
Какво е лечението при белодробна аспергилоза?
За лечение на белодробната аспергилоза се прилагат антимикотични средства (вориконазол, амфотерицин В, нистатин), но се включват и кортикостероиди.
При аспергилом в кухината се прилагат антимикотични средства. При неповлияване се пристъпва към хирургично лечение – белодробна резекция.
При плевралната форма се прилагат локално антимикотични средства.
При бронхитната и пневмоничната форма прогнозата е добра. По-сериозна е при настъпил белодробен абсцес или емпием.
