Бикуспидна аортна клапа (BAV) е най-честият вроден дефект на сърцето. Касае се за аортна клапа с две платна. Наблюдава се при 1-2 % от хората, като засяга по-често мъжете. Бикуспидната аортна клапа може да функционира нормално в продължение на години, без да причини симптоми.
Аортната клапа контролира потока на кръв от лявата камера към аортата. Нормално аортната клапа има три платна, които се отварят широко по време на систола на лявата камера, при което кръвта се изтласква към аортата. По време на диастола на лявата камера платната се затварят плътно и не позволяват връщането на кръв обратно към сърцето.
Каква е причината за поява на бикуспидна аортна клапа?
Причината за формирането на този сърдечен дефект не е напълно изяснена. Счита се, че роля имат генетичните фактори, особено като се има предвид връзката на BAV с други вродени аномалии като коарктация на аортата.
Какви са симптомите при бикуспидна аортна клапа?
Клиничната симптоматика може значително да варира – от тежка аортна стеноза, изявяваща се още в детска възраст до безсимптомно протичане до напреднала възраст.
В около 75 % от пациентите на средна възраст се развива фиброкалциноза и аортна стеноза, с или без аортна регургитация.
С увеличаване на тежестта на аортната стеноза се появяват следните симптоми:
- замаяност, световъртеж, синкоп (краткотрайна загуба на съзнанието) – тези симптоми възникват поради намаленото кръвоснабдяване на мозъка
- болка в гърдите – при физическо усилие се появява тежест или болка в гърдите
- сърдечен шум – чува се аортен систоличен шум на изтласкване
- сърдечна недостатъчност – в напреднал стадий на заболяването се развива левостранна сърдечна недостатъчност.
При около 70 % от пациентите с аортна стеноза се наблюдава и различна степен на аортна регургитация. Налице е връщане на кръв от аортата в лявата камера, което води до обременяване и дилатация на лявата камера. Основният симптом при аортна регургитация е появата на задух.
Най-честите причини за аортна регургитация са: пролапс на клапните платна, ендокардит, операция, дилатация на асцендентната аорта, миксоидна дегенерация на клапата.
Освен развитието на аортна стеноза и аортна регургитация други възможни усложнения при бикуспидна аортна клапа са:
- аневризма на аортата
Бикуспидната аортна клапа често се асоциира с дилатация на асцендентната аорта, което може да доведе до формиране на аневризма. Животозастрашаващо усложнение е настъпването на руптура или дисекация на аортнана аневризма.
При пациентите с бикуспидна аортна клапа има по-висок риск от инфекциозен ендокардит.
Как се диагностицира бикуспидна аортна клапа?
Въпреки че бикуспидната аортна клапа е налице още при раждането, лекарите често я диагностицират едва когато се появят симптоми.
Изследванията, които допринасят за откриване на бикуспидна аортна стеноза са: двуразмерна ехокардиография, трансезофагеална ехокардиография, компютърна томография, ядрено-магнитен резонанс.
Какво е лечението?
Единственото ефективно лечение е оперативното.
При малки деца, тъй като няма калциноза на клапите се извършва балонна валвулотомия.
При пациенти в зряла възраст с бикуспидна аортна клапа, при които е настъпила аортна стеноза се препоръчва клапно протезиране – заместване на аортната клапа с механична или биологична протеза.
