Меню

Перикардът представлява фибросерозен сак, в който се намира сърцето. Състои се от два листа: вътрешен (серезоне) лист, който покрива сърцето и външен (фиброзен) слой, който отделя сърцето от съседните органи. Между тези два листа се формира пространство, в което се съдържа около 50 ml серозна течност за намаляване на триенето.

Кои са най-честите заболявания на перикарда?

Перикардитът е най-честото заболяване на перикарда. Представлява остро, подостро или хронично възпаление на перикарда, което може да има инфекциозна или неинфекциозна етиология.

Остър перикардит

Острият перикардит е остро настъпило възпаление на перикарда. Най-честите причини за възникването му са: инфекции (вирусни, бактериални, гъбични), инфаркт на миокарда, травми, уремия, злокачествени тумори, автоимунни заболявания и др.

Различават се два вида остър перикардит:

  • сух (фибринозен) перикардит, при който по перикардните листове се отлага фибрин
  • ексудативен перикардит, при който в перикардното пространство се събира течност (ексудат) – серофибринозен, гноен, хеморагичен ексудат.

Водещите оплаквания при остър перикардит са:

  • болка в гърдите – локализира се зад гръдната кост, по сила може да варира от лека до много силна. Болката се усилва при кашляне, дълбоко вдишване и гълтане.
  • задух
  • повишена температура
  • перикардно триене – при аускултация се чува шум със стържещ характер. Дължи се на триенето на неравните перикардни листове.

Рецидивиращ перикардит

При около 25 % от пациентите с остър перикардит се наблюдават рецидиви. Касае се за повтарящи се епизоди на перикардно възпаление, възникващо седмици или месеци след началния епизод на перикардит.

Рецидивиращ перикардит най-често се наблюдава след идиопатичен перикардит (причината за възникването му е неизвестна), но може и след миокарден инфаркт, след сърдечни операции, уремия, лъчетерапия и др.

Хроничен перикардит

Хроничният перикардит представлява хронично възпаление на перикарда с продължителност над 6 месеца. Перикардит с давност от 6 седмици до 6 месеца се приема за подостър.

Най-честите причини за хроничен перикардит са: туберкулоза, оперативни интервенции, уремия, колагенози, тумори, някои бактериални и вирусни инфекции.

Болните се оплакват от задух, лесна умора, тежест в дясното подребрие, отоци по долните крайници, подуто лице, подути шийни вени.

В зависимост от протичането хроничния перикардит може да бъде ексудативен, констриктивен, адхезивен.

Констриктивен перикардит

Констриктивният перикардит най-често е резултат на прекаран в миналото остър или подостър перикардит с различна етиология. Представлява хроничен перикардит, при който настъпва задебеляване, сбръчкване и честично калцифициране на перикарда. В резултат разтегливостта на перикардната торбичка намалява и се затруднява диастолното пълнене на сърцето с кръв, което води до нарушаване на сърдечната функция. Развиват се прояви на десностранна сърдечна недостатъчност – подути шийни вени, асцит, отоци по краката, увеличен черен дроб и др.

Перикарден излив и сърдечна тампонада

Перикардният излив представлява събиране на абнормно количество (над 60 ml) течност в перикардния сак. Последица е на остър, подостър или хроничен перикардит.

Малкият перикарден излив може да не причини симптоми. При увеличаване на излива обаче се появяват тежест или тъпа болка в гърдите, затруднено дишане. Може да настъпи притискане на съседни органи и поява на затруднено преглъщане (поради компресия на хранопровода), кашлица (поради притискане на трахеята и бронхите), дрезгав глас (поради компресия на рекурентния ларингеален нерв), хълцане (поради притискане на диафрагмалния нерв).

При много голям перикарден излив може да настъпи тежко усложнение – сърдечна тампонада. Тя възниква, когато количеството течност в перикардното пространство се повиши над 150 ml. Може да се развие както остро, така и постепенно.

При сърдечна тампонада настъпва компресия на сърцето, намалява диастолното пълнене на сърцето с кръв, понижава се сърдечния минутен обем. Развиват се прояви на десностранна сърдечна недостатъчност, понижава се кръвното налягане до шок, сърдечните тонове са глухи.

Други болести на перикарда са:

  • вродени аномалии на перикарда – рядко при раждане перикардът може да липсва (частично или напълно) или да има други дефекти
  • перикардна киста

Перикардната киста е рядко срещана вродена аномалия, която обикновено се открива случайно при изследване по друг повод. В повечето случаи не причинява симптоми, освен ако не се усложни или бързо нарасне и причини компресия на околните структури. Перикардните кисти се наблюдават по-често при мъже на средна възраст.

  • тумори на перикарда

Първичните тумори на перикарда се срещат рядко. Биват доброкачествени тумори (липоми, фиброми, ангиоми и др.) и по-често злокачествени – мезотелиом, ангиосарком, липосарком и др.

По-често туморите на перикарда са вторични (метастатични). Най-често метастази в перикарда се получават от белодробен карцином, рак на гърдата, хранопровода, стомаха, злокачествен мезотелиом на плеврата и др.

Прочетете за:
Остър перикардит
Констриктивен перикардит
Перикарден излив

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!