Пъпът лежи в средната трета на linea alba – бялата линия на корема, която върви от мечовидния израстък на гръдната кост до симфизата. През вътреутробното развитие през него преминават пъпните кръвоносни съдове, урахусът и ductus omphaloentericus.
След раждането и прерязването на пъпната връв пъпният пръстен се затваря и представлява кожа без подкожна мастна тъкан, която се заменя от фиброзна ръбцива тъкан, фасция и перитонеум.
Какви болести на пъпа има?
Ето някои болести на пъпа:
Незатворен пъпно-чревния проток (ductus omphaloentericus persistens)
Ductus omphaloentericus persistens е вродено заболяване, което се среща предимно при момчета. Дължи се на частична или пълна задръжка на атрофията на пъпно-чревния проток. В ранните стадии на ембрионалното развитие ductus omphaloentericus свързва лумена на средното черво, от което по-късно се развива илеума с жълтъчния сак. Нормално този проток атрофира, а връзката между пъпа и червата изчезва.
В първите дни след раждането от пъпа на детето се отделя чревно съдържимо (мекониум) или слузно-кръвенист секрет. Възможно усложнение е пролабиране на тънкото черво през фистулния ход извън пъпа. Диагнозата може да се потвърди чрез фистулография с контраст. Провежда се оперативно лечение.
Незатворен урахус (urachus persistens)
Урахусът е остатък от алантоиса, който идва от върха на пикочния мехур и достига пъпа. Той облитерира още през 2-рия ембрионален месец. След раждането се превръща във връзка (ligamentum umbilicalis mediana), образуваща париетално-перитонеална дипла.
При нарушена облитерация се образуват фистули между пикочния мехур и пъпа. Те могат да бъдат:
- пълни – урахусът е необлетирирал по цялата си дължина. Среща се рядко
- непълни – непълните фистули биват:
– външни – необлитерирал е само пъпният край на този проток
– вътрешни – необлитерирала е частта от протока към пикочния мехур, образува се дивертикул на пикочния мехур
– кисти на урахуса (urachus cystae) – двата края на урахуса са облитерирали, а в средата не е. Среща се най-често.
При персистиращ урахус се наблюдава периодично отделяне на урина от пъпа. Вътрешните фистули всъщност представляват вродени дивертикули на пикочния мехур. В тях се задържа урина и се създават условия за образуване на камъни, поява на инфекции. Лечението е оперативно.
Омфалоцеле (екзомфалос)
Омфалоцелето е вроден дефект на предната коремна стена в областта на пъпа, през който преминават коремни органи (чревни гънки или черен дроб) в сак от амниотична мембрана. Според размера на дефекта омфалоцелето може да бъде малко (до 4 см), средно (5-7 см) и голямо (над 8 см).
Аномалията се установява веднага след раждането. Често има съпътстващи аномалии на сърдечно-съдовата система, храносмилателната система и пикочната система. Провежда се оперативно лечение, което цели връщане на органите в коремната кухина и пластика на предната коремна стена.
Пъпна херния
Пъпната херния представлява излизане на коремни органи през пъпния пръстен. Дължи са не неправилно затваряне или на слабост на пъпния пръстен. При повишаване на вътрекоремното налягане (плач, кашлица, запек) пъпният пръстен се разширява и през него излизат коремни органи. Херниалното съдържимо е покрито от перитонеум и кожа.
Пъпната херния се среща при малки деца и при възрастни (обикновено жени над 30 г.). При деца пъпната херния обикновено е малка (с големина на орех), докато при възрастните може да има големи размери. Лечението на пъпните хернии при деца в повечето случаи е консервативно, а при възрастни се провежда само оперативно лечение.
Омфалит
Омфалитът представлява възпаление на пъпа. Остър гноен омфалит се среща както у новородени, така и при по-големи деца и възрастни. Най-честите причинители са: Стафилококус ауреус, Ешерихия коли, Клебсиела и др. Омфалитът при новородените се свързва с инфектиране на пъпната връв, а при по-големи деца и възрастни със замърсяване на пъпа, травмиране с чужди тела, разчесване при краста и др.
Налице е гнойна секреция от пъпа и сърбеж, зачервен пъпен вал. При тежки случаи може да се развие флегмон на коремната стена. Лечението включва локална обработка на пъпа с антисептични разтвори и антибиотици. При нужда се прилагат и системни антибиотици. При флегмон се прави инцизия.
Гранулом на пъпа
Грануломът на пъпа представлява малка червена формация от гранулационна тъкан, намираща се в центъра на пъпа. Наблюдава се при новородени, при които отпадането на пъпния остатък е забавено и процесът на заздравяване е нарушен. Нормално пъпният остатък изсъхва и отпада около 10 дни след раждането.
Пъпният гранулом не причинява болка, но може да изтича жълт или прозрачен секрет, който да раздразни кожата около пъпа и тя да се зачерви. Провежда се лечение със сребърен нитрат или оперативно лечение.
Прочетете за:
Пъпна херния
Неонатален омфалит
Болка в корема около пъпа
