Болестите на ретината са водеща причина за слепота, но ранното им откриване и лечение може да запази или дори да възстанови зрението.
Какво представлява ретината?
Ретината е най-вътрешната обвивка на очната ябълка. Тя тапицира вътрешната страна на хориоидеята. Нейната функция е да превръща светлинното дразнене в нервен импулс, който в мозъчната кора се възприема като зрителен образ.
На ретината се различават една задна оптична част и една предна сляпа част, която постила ириса и цилиарното тяло.
Ретината се изгражда от две части:
Пигментен епител на ретината – това е най-външния елемент на ретината. Той е в директен контакт с хориокапиляриса чрез мембраната на Bruch. Пигментният епител е непроницаем за светлина.
Невроепител на ретината – състои се от множество нервни клетки, разположени в слоеве. Към тези клетки се отнасят:
- конусчета – разположени са в най-голямо количество в малък участък от ретината, наречен макула (жълто петно). Централната част на макулата е хлътнала и се нарича фовея. Тя е отговорна за максималната зрителна острота и за цветното зрение.
- пръчици – разполагат се в периферията на ретината. Участват в осъществяването на периферното и нощно зрение.
- биполярни клетки
- ганглийни клетки
- асоциативни нервни клетки и поддържащи клетки.
Ретината има двойно кръвоснабдяване – от хориоидеята и от ретинните артерии, които са клонове на централната ретинна артерия, навлизаща в окото през папилата на зрителния нерв.
Болестите на ретината са много разнообразни. Срещат се по-често при възрастни хора, при диабетици, пушачи, при страдащи от затлъстяване, артериална хипертония, при хора, претърпяли очна травма, като и при хора, които са наследствено обременени.
Какви са най-честите симптоми при болести на ретината?
Много заболявания и състояния на ретината се проявяват със сходни симптоми. Могат да се наблюдават следните субективни симптоми:
- понижено централно зрение – причината е възникването на централен скотом
- разстройство в цветното зрение – смутено е възприемането на синия и жълтия цвят
- нарушено периферно зрение – може да се установи стеснение на границите на зрителното поле или да има парацентрални или периферни скотоми
- двойно виждане поради изместване на фовеата
- лъжлива хиперметропия
- микропсии – наблюдаваните предмети изглеждат с по-малки размери
- метаморфопсии – наблюдаваните предмети изглеждат разкривени
- фотопсии – виждане на искри
- подвижни мътнини
- влошаване на нощното зрение.
Чрез провеждането на офталмоскопия или флуоресцеинова ангиография могат да се установят следните обективни симптоми:
- оток на ретината – отокът намалява прозрачността на невроепитела, който придобива мръснобелезникав цвят
- кръвоизливи в ретината – могат да имат ръзлична форма – точковидни, пламъковидни. В зависимост от дълбочината, на която се намират биват: преретинни, интраретинни и субретинни.
- ексудати – според разположението им биват: преретинни, интраретинни и субретинни
- пигментации – ретенните пигментации са по-тъмни и ясно ограничени. Голяма част от тях са вродени – т.нар. „мечи стъпки“.
- промени в съдовете на ретината – разширение или стеснение на съдовете, аневризми.
Заболявания на ретината – класификация – 2-ра част
Прочетете за:
Анатомия на ретината
