Фаринксът (гълтач) представлява мускулно-фиброзна фуниевидна тръба. Разположен е в областта на шията, пред шийните прешлени и зад носната кухина, устната кухина и ларинкса (гръкляна), с които се свързва чрез широки отвори. Разделя се на три етажа: назофаринкс, орофаринкс и хипофаринкс.
Горният етаж на фаринкса (назофаринкса) се прикрепва към основата на черепа, а долният етаж (хипофаринкса) преминава в хранопровода на нивото на 6-ти шиен прешлен.
Стената на фаринкса е изградена от лигавица (мукоза), мускули и адвентиция (рехава съединителна тъкан). Мускулите на гълтача са напречнонабраздени и биват: надлъжни (повдигачи на фаринкса) и напречни, стесняващи неговата кухина.
Фаринксът може да се засегне от редица патологични процеси.
Ето някои от най-честите болести на фаринкса:
Фарингит
Фарингитът представлява възпаление на лигавицата на фаринкса. Причинява се от множество вируси, бактерии, гъбички, както и от неинфекциозни причинители (локална травма, топли течности, корозивни вещества). Възпалителният процес може да протече остро или хронично. Различават се:
Острият неспецифичен фарингит се причинява от вируси (аденовируси, риновируси, грипни вируси, Епщайн-Бар вируса, коксаки вируси, морбили вирус и др) и бактерии (стрептококи от група А, стрептококус пневмоние, хемуфилус инфлуенце и др). Обикновено се развива през студено и влажно време при хора с отслабена имунна защита. Често предшества изявата на морбили, скарлатина, грип, инфекциозна мононуклеоза.
При остър неспецифичен фарингит се наблюдават следните симптоми: болка в гърлото, особено при преглъщане, повишена температура, болка в ухото, увеличени и болезнени шийни лимфни възли. Възможно е появата на усложнения – среден отит, оток на субхордалното пространство, ревматизъм, нефрит.
- Хроничен неспецифичен фарингит
За хроничен фарингит се говори, когато възпалението на гълтача продължава повече от три седмици. Има много фактори, които го причиняват или допринасят за развитието му, например: рецидивиращ остър фарингит, ринит, синуит, тютюнопушене, инфекции на венците или зъбите, претоварване на говорния апарат, гастроезофагеален рефлукс.
При хроничен неспецифичен фарингит са характерни следните симптоми: дразнене в гърлото, постоянна кашлица, дрезгав глас, трудно преглъщане.
- Гъбичен фарингит (орофарингеална кандидоза)
Гъбичният фарингит представлява възпаление на фарингеалната лигавица, причинено от гъбички, най-често от Candida albicans. Среща се по-често при имуносупресирани пациенти, болни от диабет, след прием на антибиотици. Орофарингеалната кандидоза е най-честата орална проява на ХИВ инфекция.
Клинично се изявява с бели, подобни на извара плаки върху зачервена основа, които могат да повлияят на вкуса, говора и храненето. Провежда се лечение с противогъбични средства.
- Специфичен фарингит – сифилис на фаринкса, туберкулоза на фаринкса, дифтеритен фарингит.
Функционални нарушения на фаринкса
- Орофарингеална дисфагия
Орофарингеалната дисфагия се характеризира със затруднено придвижване на храната от орофаринкса към хранопровода. Наблюдава се най-често при хора в напреднала възраст. Причините за орофарингеална дисфагия са много разнообразни. Някои от най-честите са: инсулт, мозъчни травми, болест на Паркинсон, множествена склероза, полиомиелит, мускулна дистрофия, миастения гравис, тумори в областта на главата или шията, хирургични интервенции в областта на фаринкса, прием на някои медикаменти и др.
Тежестта на оплакванията зависят от основното заболяване, довело до това състояние. Характерни симптоми при орофарингеална дисфагия са: затруднено преглъщане, чувство за засядане на храната в гърлото, регургитация, задавяне, често прочистване на гърлото, дрезгав глас, чести пневмонии, загуба на тегло.
За диагностициране на орофарингеалната дисфагия е необходимо извършването на контрастно рентгеново изследване и ендоскопия на горния храносмилателен тракт.
Провежда се лечение на основното заболяване, довело до проблема. Препоръчва се промяна в диетата, научаване на специални техники за подобряване на преглъщането.
Прочетете за:
Заболявания на фаринкса – тумори на фаринкса – 2-ра част
