Болестта на Дюпюитрен (Dupuytren) се характеризира с образуване на фиброзни възли и бридове под кожата на дланта, които причиняват флексионна контрактура на пръстите на ръцете.
По-често страдат мъже над 50-годишна възраст. Установява се наследственост при над 60 % от случаите. Рискови фактори за поява на контрактура на Дюпюитрен са: диабет, алкохолизъм, тютюнопушене, ръчен труд, епилепсия.
Какви са причините за болестта на Дюпюитрен?
Все още причините за контрактурата на Дюпюитрен не са напълно изяснени. Изявата на болестта може да се провокира от остра или хронична травма. Допуска се, че заболяването възниква у генетично предразположени лица, при които съединителната тъкан има склонност към цикатризация.
При болестта на Дюпюитрен настъпва фиброзно израждане на палмарната фасция. Фасциални бридове се залавят за основните фаланги и предизвикват флексионна контрактура в метакарпо-фалангеалните стави. Други бридове се залавят за средните фаланги и предизвикват контрактури в интерфалангеалните стави. Кожата е сраснала с фасцията и е уплътнена.
Какви са симптомите при болест на Дюпюитрен?
Появява се малко подкожно задебеляване (фиброзно възелче), разположено най-често на нивото на дисталната дланна гънка, по хода на 4-ти и 5-ти пръст, но могат да се засегнат всички пръсти. При натиск възелчето е слабо болезнено. Често заболяването е двустранно, но не е симетрично. Измененията прогресират бавно. Постепенно засегнатите пръсти се свиват – развива се контрактура в метакарпо-фалангеалните стави, а след това в интерфалангеалните. Накрая се развива екстензионна контрактура в дисталните интерфалангеални стави.
Как се поставя диагнозата болест на Дюпюитрен?
Диагнозата на болестта на Дюпюитрен се базира главно на данните от анамнезата (наличие на фамилна обремененост, рискови фактори) и на клиничния преглед на пациента. Лекарят ще сравни двете ръце на пациента, ще провери за набръчкване на кожата на дланта, ще палпира ръцете на болния, за да потърси възли и бридове. Може да помоли пациента да поставите дланта си върху твърда повърхност, с изпънати пръсти („table top test“ на Хюстън). Ако не може да изпъни пръстите си, това означава, че има контрактура.
Какво е лечението при контрактура на Дюпюитрен?
Консервативното лечение не е ефективно. Леките деформации обаче е по-добре да се оставят без лечение, особено при възрастни хора.
В начален стадий на болестта може да се приложат големи дози витамин Е, хидрокортизон, хиалуронидаза, физиотерапия.
Оперативното лечение на контрактурата на Дюпюитрен се състои в премахване на изменената част от палмарната фасция, която е твърда с почти хрущялна консистенция. Показанията за операция са:
- контрактура на интерфалангеалните стави над 30 º
- загуба на трудоспособността поради засягане на метакарпо-фалангеалните стави.
Успехът на операцията зависи от това кои стави са засегнати и от степента на контрактурата. Метакарпо-фалангеалните стави могат лесно да бъдат изправени, дори ако са били сгънати в продължение на много години, докато интерфалангеалните стави бързо се втвърдяват при флексия.
Дори след успешна операция и напълно възстановени движения, контрактурата на Дюпюитрен често рецидивира.
Прочетете за:
Синдром на карпалния канал