Бронходилататорите са група медикаменти, които понижават тонуса на бронхиалната мускулатура и предизвикват релаксация на бронхите. Разшрявайки бронхите, те позволяват проникването на въздух в белите дробове и облекчават дишането.
Използват се за лечение на обструктивни респираторни заболявания – бронхиална астма, хроничен бронхит, белодробен емфизем, ХОББ, алергични реакции.
Какви видове бронходилататори има?
Използват се следните групи бронходилататори:
β2-адренергични агонисти
Те стимулират β2-адренергичните рецепторите в гладката мускулатура на бронхите. В резултат се активира аденилатциклазата, повишава се количеството на вътреклетъчния цАМФ и се релаксира бронхиалната мускулатура. Освен това β2-агонистите намаляват отока на бронхиалната лигавица и потискат слузната секреция. Чрез стимулиране на β2-рецепторите в мембраната на мастоцитите потискат отделянето на вещества с бронхоконстриктивно действие.
Селективни β2-агонисти с бързо действие – бронхорелаксация настъпва 3 до 5 минути след приложението им, като максимален ефект настъпва след 30 минути. Действието им продължава 4 до 6 часа. Прилагат се при остър астматичен пристъп, алергични реакции от бърз тип, ХОББ.
Препарати:
- Salbutamol – Buto-asma, Ecosal Inhaler, Salbutamol Sopharma, Salbutamol Inhaler, Salbutamol WZF, Ventolin Inhaler, Ventolin Solution
- Clenbuterol – Clenbuterol Sopharma
- Fenoterol – Berotec
- Terbutalin – Bricanyl.
Селективни β2 агонисти с удължено действие – бронходилататорния ефект се проявява след 15-30 минути, като максимален ефект настъпва на втория час. Продължителността на действието е над 12 часа.
Бета2-агонисти с удължено действие са подходящи за поддържащо лечение на средно тежка и тежка бронхиална астма, като се комбинират с инхалаторни кортикостероиди.
Препарати:
- Salmeterol – AirFluSal Forspiro, Salmeterol / Fluticasone Genetic, Seretide Diskus, Serevent Inhaler
- Formoterol – Atimos
Най-честите странични ефекти на β2-агонистите са: тремор, тахикардия, главоболие, безсъние, хипокалиемия и др. Те се изявяват по-често при оралните форми. Могат да се наблюдават и при предозиране на инхалаторните форми.
Трябва да се избягва самостоятелното и продължително приложение на β2-агонисти поради риск от парадоксален бронхоспазъм и развитие на толерантност.
Метилксантини
Метилксантините инхибират фосфодиестеразата и повишават количеството на цАМФ в гладката мускулатура, което довежда до бронходилатация.
Те се разделят на:
Метилксантини с бързо действие:
- Aminophylline – Sophafyllin
Аминофилинът се прилага при остър пристъп на бронхиална астма, при спастичен бронхит, купиране на бронхоспазъм при ХОББ, при задух при новородени, както и при предозиране на дипиридамол.
Може да причини следните нежелани реакции: тахикардия, понижаване на кръвното налягане, ангинозна болка, главоболие, световъртеж, ритъмни нарушения и др.
Метилксантини с удължено действие:
- Theophylline – Teotard
Бронходилатиращият му ефект продължава около 12 часа след приема. Използва се за лечение на хроничен бронхит и белодробен емфизем.
Възможни нежелани реакции са: безсъние, безпокойство, главоболие, учестяване на сърдечната и дихателната дейност, гърчове и др.
Антихолинергици
Бронходилатиращият им ефект се дължи на блокиране на мускаринергичните рецептори в бронхите. Антихолинергиците имат предимство при лечение на ХОББ. При бронхиална астма поради по-бавния си бронхорелаксиращ ефект се прилагат главно като допълнителна терапия за овладяване на пристъп и за продължително лечение в комбинация с бета2-агонисти.
Препарати:
- Ipratropium bromide – Atrovent
- Tiotropium bromide – Spiriva.
Прочетете за:
Бронхоспазъм (спазъм на бронхите)
