Начало Актуални теми Бронходилататори – видове

Бронходилататори – видове

бронходилататори
бронходилататори

Бронходилататорите са група медикаменти, които понижават тонуса на бронхиалната мускулатура и предизвикват релаксация на бронхите. Разшрявайки бронхите, те позволяват проникването на въздух в белите дробове и облекчават дишането.

Използват се за лечение на обструктивни респираторни заболявания – бронхиална астма, хроничен бронхит, белодробен емфизем, ХОББ, алергични реакции.

Какви видове бронходилататори има?

Използват се следните групи бронходилататори:

β2-адренергични агонисти

Те стимулират β2-адренергичните рецепторите в гладката мускулатура на бронхите. В резултат се активира аденилатциклазата, повишава се количеството на вътреклетъчния цАМФ и се релаксира бронхиалната мускулатура. Освен това β2-агонистите намаляват отока на бронхиалната лигавица и потискат слузната секреция. Чрез стимулиране на β2-рецепторите в мембраната на мастоцитите потискат отделянето на вещества с бронхоконстриктивно действие.

Селективни β2-агонисти с бързо действие – бронхорелаксация настъпва 3 до 5 минути след приложението им, като максимален ефект настъпва след 30 минути. Действието им продължава 4 до 6 часа. Прилагат се при остър астматичен пристъп, алергични реакции от бърз тип, ХОББ.

Препарати:

  • Salbutamol – Buto-asma, Ecosal Inhaler, Salbutamol Sopharma, Salbutamol Inhaler, Salbutamol WZF, Ventolin Inhaler, Ventolin Solution
  • Clenbuterol – Clenbuterol Sopharma
  • Fenoterol – Berotec
  • Terbutalin – Bricanyl.

Селективни β2 агонисти с удължено действие – бронходилататорния ефект се проявява след 15-30 минути, като максимален ефект настъпва на втория час. Продължителността на действието е над 12 часа.

Бета2-агонисти с удължено действие са подходящи за поддържащо лечение на средно тежка и тежка бронхиална астма, като се комбинират с инхалаторни кортикостероиди.

Препарати:

  • Salmeterol – AirFluSal Forspiro, Salmeterol / Fluticasone Genetic, Seretide Diskus, Serevent Inhaler
  • Formoterol – Atimos

Най-честите странични ефекти на β2-агонистите са: тремор, тахикардия, главоболие, безсъние, хипокалиемия и др. Те се изявяват по-често при оралните форми. Могат да се наблюдават и при предозиране на инхалаторните форми.

Трябва да се избягва самостоятелното и продължително приложение на β2-агонисти поради риск от парадоксален бронхоспазъм и развитие на толерантност.

Метилксантини

Метилксантините инхибират фосфодиестеразата и повишават количеството на цАМФ в гладката мускулатура, което довежда до бронходилатация.

Те се разделят на:

Метилксантини с бързо действие:

  • Aminophylline – Sophafyllin

Аминофилинът се прилага при остър пристъп на бронхиална астма, при спастичен бронхит, купиране на бронхоспазъм при ХОББ, при задух при новородени, както и при предозиране на дипиридамол.

Може да причини следните нежелани реакции: тахикардия, понижаване на кръвното налягане, ангинозна болка, главоболие, световъртеж, ритъмни нарушения и др.

Метилксантини с удължено действие:

  • Theophylline – Teotard

Бронходилатиращият му ефект продължава около 12 часа след приема. Използва се за лечение на хроничен бронхит и белодробен емфизем.

Възможни нежелани реакции са: безсъние, безпокойство, главоболие, учестяване на сърдечната и дихателната дейност, гърчове и др.

Антихолинергици

Бронходилатиращият им ефект се дължи на блокиране на мускаринергичните рецептори в бронхите. Антихолинергиците имат предимство при лечение на ХОББ. При бронхиална астма поради по-бавния си бронхорелаксиращ ефект се прилагат главно като допълнителна терапия за овладяване на пристъп и за продължително лечение в комбинация с бета2-агонисти.

Препарати:

  • Ipratropium bromide – Atrovent
  • Tiotropium bromide – Spiriva.

Прочетете за:
Бронхоспазъм (спазъм на бронхите)