Начало Актуални теми Видове астма – класификация

Видове астма – класификация

видове астма
видове астма

Астмата е хронично възпаление на дихателните пътища, което води до обратимо стеснение на бронхите и бронхиална хиперреактивност към различни специфични и неспецифични стимули. Типичните симптоми на заболяването са пристъпен експираторен задух, свиркащи хрипове, мъчителна кашлица, тежест в гърдите.

Съществуват различни видове астма, като познаването на вида астма, от който страда даден пациент допринася за по-ефективното й лечение.

Какви видове астма има?

Различават се следните видове астма:

Алергична (атопична, екзогенна) астма

Алергичната астма представлява около 50 % от всички форми на астма. Наблюдава се при деца и млади пациенти до 35 – 40 годишна възраст. Протича по-леко в сравнение с неатопичната астма. Провокира се от различни алергени (напр. полени, домашни акари, домашен прах, пера, козина, някои храни, лекарства).

Болните са генетично детерминирани да произвеждат повишено количество IgE при контакт с антигени от околната среда. Унаследява се по автозомно-доминантен път. Около 80 % от пациентите с алергична астма имат сенна хрема, екзема или хранителни алергии.

Неатопична алергична астма. Към тази група се отнасят:

  • преципитинова астма – наблюдава се при бронхопулмонална аспергилоза или при въздействие на прахове с органичен произход. В основата й стои имунно възпаление от имунокомплексен тип – III тип по Coombs и Gell.
  • астма след бактериални или вирусни инфекции (инфекциозно-алергична астма) – допуска се участие на клетъчномедиирано имунно възпаление или IV тип.

Неатопична неалергична астма (ендогенна астма)

Ендогенната астма се среща по-често при възрастни хора като хронично заболяване. Този тип астма се асоциира със стрес, тютюнев дим, силни миризми, физическо натоварване, вирусни и бактериални инфекции, замърсяване на въздуха, студен въздух и др.

Тук се отнасят:

  • Астма, възникваща след физическо усилие

Счита се, че астмата, причинена от физическо усилие, се дължи на охлаждането на бронхиалната лигавица в резултат на хипервентилацията при физически усилия. Това довежда до освобождаване от мастоцитите на медиатори, предизвикващи спазъм на бронхите.

  • Аспиринова астма

При тази форма на астма е налице непоносимост към аспирин и други нестероидни противовъзпалителни средства. Ако се прибави и хроничен риносинуит с носна полипоза се оформя т. нар. триадна астма (синдром на Widal).

  • Астма след бактериални и вирусни инфекции – в тези случаи патогенезата не е алергична.
  • Автоимунна астма – среща се много рядко. Допуска се участие на антитела срещу бета-рецепторите на бронхиалното дърво или антитела към други автоантигени.

Идиопатична астма. При идиопатичната астма не може да се установи причината за възникването й.

Смесени форми. Смесените форми представляват съчетание между атопична и неатопична астма. Например астма, която е започнала в млада възраст с доказана сенсибилизация към определен алерген, но във възрастта над 40 години сенсибилизацията се е загубила и/или се е прибавила бронхопулмонална инфекция. Честотата на смесената форма е 20-30 %.

Професионнална астма

При професионалната астма се доказват като причинители фактори на работната среда – дървесен прах, неорганични соли, органични вещества, козметични препарати, ензими от бактерии и др.

Може да се осъществи със или без участието на IgE и следователно може да бъде атопична или неатопична.

Синдромна (симптомна) астма

В този случай задухът е проява на друго заболяване, което имитира астма. Наблюдава се например при: пневмония, плеврит, панартериитис нодоза, синдром на Льофлер, белодробен тромбоемболизъм, гастро-езофагеален рефлукс и др.

Според тежестта на протичане хроничната астма се разделя на следните форми:

Интермитентна астма. Тя се характеризира с:

  • Честота на пристъпите до 1 път седмично. Между пристъпите пациента няма симптоми.
  • Симптоми на нощна астма – до 2 пъти месечно
  • Върховият експираторен дебит (ВЕД) е над 80 % от предвидената за пациента стойност с дневни колебания под 20 %.

Лека персистираща астма. Тя се характеризира с:

  • Пристъпи над 1 път седмично, но под 1 път дневно
  • Симптоми на нощна астма над 2 пъти месечно
  • ВЕД над 80 % от предвидения с колебания 20-30 %.

Средно тежка персистираща астма. Тя се характеризира с:

  • Пристъпи всеки ден
  • Симптоми на нощна астма над 1 път седмично
  • ВЕД е 60-80 % от предвидената стойност с колебания над 30 %.

Тежка персистираща астма. Тя се характеризира с:

  • Постоянни пристъпи
  • Чести нощни симптоми
  • ВЕД е под 60 % от предвидената стойност с дневни колебания над 30 %.

Прочетете за:
Астматичен пристъп – екзацербация на астмата
Как се диагностицира бронхиална астма?