При мозъчен инсулт настъпва увреждане на мозъчната тъкан, в резултат на което се появява неврологична симптоматика. Вида и тежестта на клиничните прояви зависят от локализацията и големината на засегнатата област в мозъка.
Какви видове инсулт има?
Различават се три основни вида инсулт:
Транзиторна исхемична атака (мини инсулт)
Транзиторна исхемична атака възниква в резултат на краткотрайно блокиране на мозъчното кръвоснабдяване. Развива се мозъчна исхемия, но не настъпват трайни увреждания на мозъка. Множество причини могат да доведат до транзиторна исхемична атака. Някои от тях са например: атеросклероза на мозъчните артерии, артериална хипертония, кръвни заболявания, при които е повишена съсирваемостта на кръвта, васкулити и др. Симптомите продължават от няколко минути до няколко часа, след което настъпва пълно възстановяване.
Исхемичен мозъчен инсулт
Исхемичният инсулт е най-често срещаният мозъчен инсулт. Възниква поради запушване на мозъчна артерия и блокиране на кръвоснабдяването на определена област от мозъка. Развива се исхемия и се появява неврологична симптоматика.
В зависимост от причината за запушване на мозъчните артерии исхемичният инсулт бива:
- Тромботичен инсулт
Дължи се на формиран кръвен съсирек (тромб) в мозъчна артерия. Наличието на атеросклеротична плака в извънчерепните или големите вътречерепни мозъчни артерии довежда до стеснение на лумена на съда и до намаляване на кръвотока. При разязвяване на атеросклеротичната плака се формира пристенен тромб, който запушва артериалния лумен.
- Емболичен инсулт
Най-честите източници на емболи са пристенни тромби в сърцето, формирани след миокарден инфаркт, при предсърдно мъждене, пролапс на митралната клапа, изкуствени клапи, инфекциозен ендокардит и др.
Емболите могат да произхождат и от разязвени атеросклеротични плаки в каротидните артерии, в аортната дъга.
Често възникват микроемболи, които запушват малките мозъчни артерии и причиняват лакунарен инсулт.
Хеморагичен мозъчен инсулт
Хеморагичен мозъчен инсулт възниква при разкъсване на кръвоносен съд в мозъка и излив на кръв в околните тъкани. Изтичащата кръв оказва натиск върху мозъчните клетки и ги уврежда.
В зависимост от локализацията на кръвоизлива се различава:
- Паренхимен (вътремозъчен) кръвоизлив
Касае се за излив на кръв в мозъчната тъкан поради разкъсване на мозъчен съд или диапедеза на кръв през стените на малките съдове в мозъка.
- Субарахноиден мозъчен кръвоизлив
Касае се за излив на кръв в субарахноидното пространство – формира се между средната и меката мозъчна обвивка. Основните причини за субарахноиден мозъчен кръвоизлив са руптура на мозъчна аневризма и артериална хипертония (високо кръвно налягане).
- Вентрикуларен мозъчен кръвоизлив (интравентрикуларен мозъчен кръвоизлив)
Касае се за излив на кръв в мозъчните стомахчета (вентрикули). Често вентрикуларният мозъчен кръвоизлив е вторичен и възниква като последица от субарахноиден или паренхимен мозъчен кръвоизлив. Може да се дължи на мозъчна травма, на съдови аномалии, мозъчни тумори и др.
- Смесен мозъчен кръвоизлив – субарахноидно-паренхиматозно-вентрикуларен кръвоизлив.
Паренхимните мозъчни кръвоизливи в зависимост от локализацията им в различните отдели на мозъка биват:
- кръвоизливи в подкоровите ядра
В зависимост от локализацията им спрямо вътрешната капсула кръвоизливите в подкоровите ядра се разделят на: външни (латерални) – намират се в стриатума, вътрешни (медиални) – в таламуса и смесени – засягат едновременно латералните и медиалните области на подкоровите ядра.
- лобарни кръвоизливи – кръвоизливът не излиза извън границите на даден лоб, например челен, тилен, темпорален
- кръвоизливи в мозъчния ствол – локализират се главно в моста, по-рядко в средния мозък
- малкомозъчни кръвоизливи – възникват в малкия мозък.
Прочетете за:
Симптоми на инсулт – как да ги разпознаем бързо
Исхемичен мозъчен инсулт
Хеморагичен мозъчен инсулт
Транзиторна исхемична атака (ТИА) – микроинсулт
