Левкемията е злокачествено заболяване, което се дължи на неконтролируемо разрастване на незрели и функционално неактивни бели кръвни клетки (левкоцити). Левкоцитите произхождат от стволовите клетки в костния мозък. От миелоидните стволови клетки произлизат еритроцитите, гранулоцитите, моноцитите и мегакариоцитите, а лимфоидните стволови клетки се диференцират в лимфоцити и плазматични клетки.
В зависимост от скоростта на развитие левкемиите биват остри и хронични. При острите левкемии има много бързо размножаване и натрупване на незрели клетки (бласти). При децата най-често се наблюдават остри левкемии. Хроничната левкемия прогресира бавно и дълго време може да няма изразени симптоми. При хроничните левкемии малигнените клетки са по-зрели.
Според вида на засегнатите кръвни клетки се различават:
- миелоидни левкемии – абнормните кръвни клетки са гранулоцити, моноцити или еритроцити, мегакариоцити
- лимфобластни левкемии – абнормните кръвни клетки са лимфоцити.
Най-често срещаните видове левкемия са:
Остра миелоидна левкемия (AML)
Острата миелоидна левкемия (нарича се още миелогенна, миелобластна или остра нелимфобластна левкемия) се среща във всички възрасти, но най-често се диагностицира при хора над 60 години.
Характеризира се със злокачествена пролиферация на миелоидни стволови клетки в различен стадии на диференциация. Това е причината за натрупването на голям брой незрели злокачествени клетки в костния мозък, при което се нарушава развитието на нормалните кръвни клетки в него. Малигнените клетки се увеличават значително и се появяват в циркулиращата кръв.
Различават се осем форми на острата миелоидна левкемия (М0 – М7), които могат да имат различно клинично протичане и лечение.
Остра лимфобластна левкемия (ALL)
Острата лимфобластна левкемия е най-честата левкемия при деца. При този вид левкемия в периферната кръв се откриват лимфобласти.
Острите лимфобластни левкемии биват три форми:
L1 – микролимфобластна – среща се при деца
L2 – макролимфобластна – среща се при възрастни
L3 – Бъркитов тип – рядка форма
Заболяването протича с отпадналост, субфебрилна температура, изпотявания, увеличени лимфни възи, често са увеличени черния дроб и слезката. Характерни са честите инфекции, поради липсата на зрели левкоцити. В периферната кръв се установява значително повишени левкоцити, има анемия и понижени тромбоцити.
Хронична миелоидна левкемия (CML)
Хроничната миелоидна левкемия се характеризира с неконтролируема пролиферация на клетки от гранулоцитната редица при запазено зреене. В протичането на заболяването се наблюдават три фази:
- Хронична фаза – тази фаза може да продължи години. Болните се оплакват от лесна умора, отслабване, нощно изпотяване. Слезката е с увеличени размери, появяват се болки по костите, ставите. Левкоцитите в периферната кръв са повишени.
- Фаза на изостряне – това е преходна фаза, през която левкоцитите бързо се увеличават, настъпва анемия, тромбоцитопения, слезката е значително увеличена.
- Фаза на бластна трансформация – състоянието на болните се влошава. В периферната кръв се откриват повече от 30 % бластни клетки.
Хронична лимфоцитна левкемия (CLL)
Хроничната лимфоцитна левкемия се дължи на свръхпродукция и натрупване на изглеждащи зрели, но непълноценни лимфоцити в периферната кръв, лимфните възли, слезката и костния мозък.
Заболяването в началото протича безсимптомно и може да се открие случайно. Характерно е увеличаването на периферните лимфни възли, нарастването на слезката и поява на тежест в лявото подребрие, чести инфекции, отслабване, сърбеж по кожата. Диагнозата се поставя въз основа на изразената лимфоцитоза в периферната кръв. При напредване на заболяването може да има анемия и тромбоцитопения.
