Освен разгледаните в първата част на статията остър гноен (бактериален) тиреоидит и подостър (грануломатозен, гигантоклетъчен) тиреоидит на De Quervain, други видове тиреоидити са
Хронични тиреоидити
Към хроничните тиреоидити се отнасят:
Автоимунен тиреоидит на Хашимото
Хроничният лимфоцитен тиреоидит на Хашимото е автоимунно заболяване. Налице е генетична предиспозиция у носителите на HLA-DR5 антигн. Обикновено изявата на заболяването се провокира от вирусна инфекция. Имунната система на организма реагира с продукцията на тиреоидни антитела – ТАТ и МАТ. В резултат се нарушава производството на щитовидни хормони.
Щитовидната жлеза е значително уголемена, става плътна, неравна, възловидна. Налице е изразена лимфоцитна инфилтрация. Може да има разрастване на фиброзна тъкан.
Тиреоидитът на Хашимото е най-честата причина за хипотиреоидизъм. Характерни симптоми на хипотиреоидизъм са: лесна умора, повишена сънливост, суха кожа, косопад, повишена чувствителност към студ, забавена сърдечна дейност, поява на отоци по лицето, крайниците, менструални нарушения, запек и др.
При понижена функция на щитовидната жлеза се установяват повишен ТСХ (TSH) и понижени FT4 и FT3. Откриват се високи титри на ТАТ и МАТ.
Тиреоидитът на Хашимото може протече и без отклонения във функцията на щитовидната жлеза. При 5-10 % от пациентите може да има повишена функция на щитовидната жлеза и да се наблюдава хипертиреоидна симптоматика.
Автоимунни тиреоидити при ревматоиден артрит, лупус, склеродермия
Безболков („тих“) тиреоидит, постпартален (следродилен) тиреоидит
Безболковият лимфоцитен тиреоидит представлява автоимунно-медиирано възпаление на щитовидната жлеза. Протича с лекостепенен преходен хипертиреоидизъм.
При около 5 % от жените, 3 до 5 месеца след като са родили се развива безболков тиреоидит, който се означава като постпартален (следродилен) тиреоидит.
Щитовидната жлеза е леко увеличена и неболезнена. Налице е лимфоцитна инфилтрация, разкъсване на фоликули и разрастване на фиброзна тъкан.
Безболковият тиреоидит протича с леко изразена хипертиреоидна симптоматика: изпотяване, сърцебиене, лесна умора, отслабване, тремор. Липсват очни симптоми.
Установяват се повишени нива на тиреоидните хормони (Т3 и Т4) и понижен TSH. Повишени са ТАТ и МАТ.
Често хипертиреоидната фаза се последва от хипотиреоидна фаза, след което настъпва възстановяване на нормалната функция на щитовидната жлеза и оздравяване.
Хроничен (инвазивно фиброзен) тиреоидит на Riedel
Хроничният фиброзен тиреоидит на Riedel е рядко заболяване с неизвестна етиология. Налице е фиброзно разрастване на щитовидната жлеза, което обхваща и околните тъкани.
Щитовидната жлеза е увеличена с много твърда консистенция. Появяват се симптоми, свързани с притискане на съседните органи – трахея, хранопровод, ларингеални нерви. Пациентите могат да се оплакват от дрезгав глас, затруднено преглъщане, задух. Може да се наблюдават симптоми на хипотиреоидизъм и на хипохаратиреоидизъм (поради засягане на паращитовидните жлези).
Особени форми на тиреоидит
- Лекарствено-индуциран тиреоидит
Някои лекарства могат да нарушат функцията на щитовидната жлеза и да причинят симптоми на хипертиреоидизъм или на хипотиреоидизъм. Такива са например, литий, амиодарон, интерферон, противоракови лекарства.
Симптомите обикновено са краткотрайни и слеo спиране приема на лекарството се подобряват.
- Пострадиационен тиреоидит
Остър или хроничен тиреоидит може да се развие след лечение на хипертиреоидизъм с радиоактивен йод или след лъчетерапия по повод на тиреоиден карцином или на други тумори в шийната област.
- Туберкулозен тиреоидит
- Актиномикозен хроничен тиреоидит
- Луетичен тиреоидит.
Прочетете за:
Тиреоидит – какви виидове тиреоидити има?
Как се поставя диагнозата тиреоидит на Хашимото?