Освен арбовирусните енцефалити и хеморагичните трески към вирусните трансмисивни инфекции се отнасят голям брой вирусни трески. Те се причиняват от вируси, принадлежащи към семействата Togaviridae, Flaviviridae, Bunyaviridae и Reoviridae.
Вирусните трески представляват различни леко протичащи, бързопреходни фебрилни състояния.
Кои са най-честите вирусни трески?
Денга
Денгата е вирусна трансмисивна инфекция, протичаща с повишена температура, болки в ставите и мускулите, обрив.
Причинител на болестта е Dengue-virus от семейство Flaviviridaae. Преносител на заразата са комарите от род Aedes.
Различават се две форми на болестта: ендемична (в тропичните и субтропичните зони) и епидемична (градски тип). При първият тип източник на заразата са маймуните в джунглата, които прекарват инфекцията безсимптомно. Комарите се заразяват при кръвосмучене и остават заразоносители до края на живота си. При градският тип източник на заразяване е болният човек. И при двете форми човек се заразява при ухапване от заразен комар.
Инкубационният период е 3 до 14 дни. В повечето случаи заболяването започва с внезапно втрисане, повишаване на температурата до 40-41 ºС, силни болки в мускулите на гръбнака и крайниците, болки в големите стави. Появява се силно главоболие в тилната област, болки в очните ябълки. Лицето, конюнктивите и гърлото са зачервени. По крайниците, лицето, трупа се появява обрив. Възстановяването е продължително, но прогнозата е благоприятна.
Тежка форма на болестта Денга е хеморагичната треска Денга. Тя протича с масивни кръвоизливи по кожата, от носа и от вътрешните органи – храносмилателния тракт, матката.
Треска Чикунгуня
Треска Чикунгуня се причинява от Chikungunya-virus от семейство Тогавириде. Разпространена е в Африка и Югоизточна Азия. Резервоар и източник на зараза са маймуните, а преносители са комари.
Треска Чикунгуня се характеризира с бифазна температура, силни болки по мускулите и ставите, обрив и сърбеж по кожата, увеличени лимфни възли. При тежките форми може да има хеморагичен синдром, но той е леко представен с петехии по кожата и видимите лигавици. Обикновено прогнозата е благоприятна.
Папатациева треска
Папатациевата треска се причинява от арбовирус – Sandfly feber virus от семейство Bunyaviridae. Среща се в тропическите и субтропическите зони на Африка, Азия и Европа.
Основен резервоар на вируса е папатациевата мушица (Phlebotomus papataci). Тя съхранява вируса в организма си през целия си живот (10-18 дни) и го предава трансовариално на поколението си. В природата резервоар на вируса са някои гризачи (мишки, плъхове) и диви животни (лисици, вълци). Вирусът циркулира по схемата – гризач – папатациева мушица – гризач. Човек се заразява при ухапване от папатациева мушица.
Инкубационният период е 3 до 7 дни. Началото на заболяването е остро, с висока температура 39 до 40 ºС, силно главоболие, болки в ставите и мускулите на крайниците и гръбначния стълб, болки в очните ябълки. Лицето, конюнктивите и гърлото са зачервени. По кожата може да има обрив, често уртикариален. Нерядко има прояви от страна на нервната система – серозен менингит. Прогнозата на заболяването почти винаги е благоприятна.
Преболедувалите придобиват краткотраен имунитет. Но след неколкократни повторни заболявания се създава траен имунитет.
Други вирусни трески са:
- треска Зика
- треска Колорадо
- треска Майаро
- треска Рос Ривър и др.
Прочетете за:
Арбовирусни енцефалити
Вирусни хеморагични трески