Вирусните хеморагични трески са група остри инфекциозни заболявания, които се причиняват от РНК вируси, отнасящи се към следните семейства: Bunyaviridae, Flaviviridae, Arenaviridae, Filoviridae.
Протичат с токсиинфекциозен синдром, хеморагична диатеза (повишена склонност към кървене) и увреждане на различни органи. Някои протичат относително леко, но при други се наблюдава висока смъртност.
Голяма част от вирусните хеморагични трески се предават по трансмисивен път – чрез ухапване от кръвосмучещи членестоноги – кърлежи, комари.
Какви видове вирусни хеморагични трески има?
У нас се срещат Конго-Кримската хеморагична треска и хеморагичната треска с бъбречен синдром.
Конго-Кримска хеморагична треска
Конго-Кримската хеморагична треска се причинява от Crimean-Congo haemorrhagic fever virus от семейство Bunyaviridae. Заболяването у нас се среща в районите на Шумен, Бургас, Хасково, Пловдив и др.
Източници и естествени резервоари на заразата са различни диви животни (зайци, лалугери, таралежи) и домашни животни (кози, овце, свине, коне), а вероятно и някои птици (гарвани, яребици). Над 20 вида кърлежи са естествен резервоар и преносители на вируса на кримската хеморагична треска.
Човек се заразява главно по тренсмисивен механизъм – ухапване от заразен кърлеж. Възможно е също заразяване през конюнктивата при попадане на инфектиран материал в нея, при директен контакт с кръв от болен човек или животно, при размачкване на кърлеж.
Заболяването се развива след инкубационен период от 7 до 10 дни. Началото е внезапно, с висока температура, силно главоболие, мускулни болки, зачервено гърло. След 3 до 6 дни температурата се нормализира и започва вторият хеморагичен стадий на болестта. Възникват различни кръвоизливи по кожата, кървене от носа (епистаксис), от венците, от стомашно-чревния тракт (мелена), бъбреците (хематурия), от белия дроб (хемоптое) и др. Този стадий продължава до 10 дни, след което започва възстановителният стадий
Хеморагична треска с бъбречен синдром
Причинителят на хеморагичната треска с бъбречен синдром е Hantaan virus от семейство Bunyaviridae. У нас заболяването се среща в планинските райони над 600 м надморска височина.
Естествен резервоар и източници на заразата са мишевидните гризачи. Те отделят вируса чрез урината и фекалиите, с които замърсяват водата и хранителните продукти. Заразата между гризачите се осъществява освен по алиментарен и аерогенен път и трансмисивно с участието на гамазови кърлежи. Човекът се заразява чрез контаминирана вода, храна, чрез замърсени ръце и чрез конюнктивата.
Инкубационният период е 11 до 23 дни. Инфекцията може да се развиие постепенно, но по-често началото е остро, с втрисане, висока температура, главоболие, мускулни болки, обща разбитост. Между 3 – 5-ия ден температурата спада и настъпват хеморагичните прояви – петехии по кожата, лигавиците, кървене от венците, носа, стомашно-чревния тракт, гениталиите, пикочните пътища. Развива се остра бъбречна недостатъчност – диурезата намалява до анурия, има азотемия. На около 10-ия ден започва полиуричният стадий, през който количеството на отделяната урина се повишава и настъпва подобряване на състоянието – спират кръвоизливите, намалява азотемията.
Хеморагична треска на долината Рифт
Хеморагичната треска на долината Рифт се причинява също от вирус от семейство Bunyaviridae, наречен Rift Valley fever virus. Среща се в Източна и Южна Африка. Резервоар и източник на заразата са едър и дребен рогат добитък, а преносители са комари.
Заболяването се характеризира с бифазна температура, стомашно-чреввни прояви (повръщане, диария), жълтеница, засягане на очите (конюнктивит, ирит) и кръвоизливи – петехии по кожата, кървене от носа, венците, храносмилателния тракт. Прогнозата е благоприятна – смъртността е под 3 %.
Прочетете за:
Вирусни хеморагични трески – видове – 2-ра част
Арбовирусни инфекции – арбовирусни енцефалити