Повечето възли на щитовидната жлеза не причиняват симптоми. Ако обаче възелът стане достатъчно голям, тогава може:
- да се опипа
- да се види като подутина на шията
- да причини болка в областта на шията
- да притисне трахеята или хранопровода, причинявайки задух или затруднено преглъщане
- да притисне нерва, инервиращ гласните връзки, при което гласът става дрезгав.
В някои случаи възлите на щитовидната жлеза произвеждат повишено количество щитовидни хормони, при което могат да се наблюдават симптоми на хипертиреоидизъм, като например:
- сърцебиене
- повишено изпотяване
- тремор на ръцете
- необяснима загуба на тегло
- нервност, раздразнителност.
Понякога възли на щитовидната жлеза се развиват при пациенти, страдащи от тиреоидит на Хашимото. Това е автоимунно заболяване, което е причина за понижена функция на щитовидната жлеза. Могат да се наблюдават симптоми на хипотиреоидизъм, като например:
- суха, груба кожа
- сънливост
- повишаване на телесното тегло
- отслабване на паметта
- запек.
Как се диагностицират възлите на щитовидната жлеза?
За диагностицирането на щитовидните възли допринасят следните методи:
- данни от анамнезата – пациентът може да съобщи, че страда от гуша, от тиреоидит на Хашимото, че има близки родственици с тиреоидни възли
- физикален преглед – чрез палпация лекарят ще определи големината, формата, консистенцията на възела. Ще търси признаци на хипертиреоидизъм или хипотиреоидизъм.
- лабораторни изследвания
Изследват се нивата на тиреоидните хормони и тиреостимулиращият хормон (TSH), за да се определи функционалното състояние на щитовидната жлеза.
- ултразвуково изследване на щитовидната жлеза
Ехографията на щитовидната жлеза дава информация за формата и структурата на възлите. Служи за разграничаване на солидните възли от кисти.
- тънкоиглена аспирационна биопсия
Често възлите се биопсират, за да се гарантира, че не са злокачествени. Срез специална тънка игла под ехографски контрол се прониква във възела и се взема проба за цитологично изследване. Ако резултатът от изследването покаже наличие на злокачествен възел се препоръчва оперативно лечение.
Сцинтиграфията на щитовидната жлеза дава информация за функционалното състояние на щитовидната жлеза. Използва се радиофармацевтик, който се натрупва в щитовидната жлеза и сцинтиграфска гама камера.
В горещите възли, които продуцират повишено количество щитовидни хормони се натрупва повече изотоп, отколкото в околната щитовидна тъкан. Обратно, в студените възли, които не произвеждат щитовидни хормони се натрупва по-малко изотоп, отколкото в околната тиреоидна тъкан.
Какво е лечението на възел на щитовидната жлеза?
Лечението на възлите на щитовидната жлеза зависи от техния вид.
При доброкачествен щитовиден възел възможностите за лечение включват:
- Наблюдение на възела
Състоянието на възела се проследява чрез редовни изследвания – хормонални изследвания, ехография, а при нужда се провежда и повторна биопсия.
- Хормонална заместителна терапия
Ако хормоналните изследвания покажат, че щитовидната жлеза не произвежда достатъчно хормони може да се наложи терапия с тиреоидни хормони.
- Оперативно лечение
Оперативно лечение може да се наложи при доброкачествени възли с големи размери, които притискат съседни органи – трахея, хранопровод.
Лечение на възли, които причиняват хипертиреоидизъм
Терапията на щитовиден възел, който произвежда повишено количетсво щитовидни хормони може да включва:
- тиреостатици и/или бета-блокери
- радиоактивен йод
- оперативно лечение – хирургично отстраняване на свръхактивния възел на щитовидната жлеза.
Лечение на злокачествени възли
Лечението на злокачествените възли обикновено е оперативно. Най-често се извършва тотална тиреоидектомия с отстраняване на регионалните лимфни възли. След отстраняване на щитовидната жлеза пациентите се оставят на пожизнена заместителна терапия с тиреоидни хормони.
Прочетете за:
Възел на щитовидната жлеза – видове, причини
Тиреоидит на Хашимото
