Газовата гангрена (нарича се още клостридиална мионекроза) е животозастрашаваща анаеробна инфекция на меките тъкани (подкожие, мускули, кръвоносни съдове). Причинява се от бактерии от род Clostridium. Протича остро с некроза на тъканите, оток, газообразуване и тежка обща интоксикация.
Най-често инфекцията се локализира по крайниците, но могат да се засегнат и други части на тялото, например коремната стена, жлъчния мехур, черния дроб, скротума.
Какви са причините за газова гангрена?
Най-честият причинител на газова гангрена е Clostridium perfringens. Рядко инфекцията се причинява от Cl. septicum, Cl. oedematiens, Cl. histolyticus. Клостридиите са Грам положителни анаероби. Откриват се като сапрофити по кожата и в дебелото черво на човека. Намират се още в почвата, в чревния тракт на някои животни.
Газовата гангрена е типична ранева инфекция. Развива се при наличие на рана, контаминирана с пръст или фекалии. По-рядко се среща като вътреболнична инфекция на оперативни рани. Може да се наблюдава и спонтанна, нетравматична газова гангрена, главно при имуносупресирани пациенти.
Само в около 5 % от раните, замърсени с клостридии се развива инфекция. Роля имат редица фактори, които благоприятстват развитието на анаеробна газова инфекция, например:
- намалени защитни сили на пациента поради диабет, раково заболяване, левкемии
- изгаряне, измръзване
- периферна артериална болест и в резултат лошо кръвоснабдени тъкани
- открити фрактури
- дълбоки рани с малък външен отвор, при които е затруднен достъпът на кислород до тъканите
използване на замърсени игли при мускулни инжекции.
Клостридиите намират благоприятни условия за размножаване в дълбоките рани, където липсва кислород. Те отделят редица екзотоксини и ензими, които водят до разрушаване на тъканите и бързо разпространение на инфекцията.
Какви промени настъпват при газова гангрена?
Клостридиалните бактерии не образуват гной, а голямо количество газови мехурчета. Натрупването на газове в подкожието и междумускулните пространства води до притискане на кръвоносните съдове и намаляване на кръвния ток. Освен това в кръвоносните съдове е налице изразена хемолиза, тромбози, деструкция на съдовата стена, които водят до влошаване на кръвоснабдяването на тъканите. В засегнатият участък настъпва исхемия и последваща гангрена. Мускулите и околните тъкани са оточни, с некротични участъци и множество газови мехурчета.
Токсините, които отделят клостридиите се резорбират и водят до тежка обща интоксикация.
Какви са симптомите при газова гангрена?
Инкубационният период е от часове до 4 – 5 дни. Засегнатият крайник е студен и цианотичен, липсват пулсации в регионалните артерии. Налице е силна болка в областта на раната, дължаща се на увеличаващия се оток и газообразуването. В началото кожата около раната може да е бледа, но по-късно става зелено-жълтеникава. Има тежка гнилостна миризма от раната. Поради наличието на газ в подкожието при натиск се усещат крепитации – скърцане, подобно на скърцане на пресен сняг.
Общото състояние на пациента бързо се влошава, дишането е повърхностно и учестено, пулсът е нишковиден до липсващ, кръвното налягане се понижава, развива се анемия, увеличена слезка (спленомегалия).
Тежко усложнение е развитието на токсиинфекциозен шок. Настъпва остра бъбречна недостатъчност, чернодробна недостатъчност, кома и смърт.
Как се диагностицира газовата гангрена?
Диагностицирането на газовата гангрена се основава на:
- данни от анамнезата – болният съобщава за наличието на рана
- клиничните прояви – силно болезнена рана, крепитации при натиск
- лабораторни изследвания – наличие на левкоцитоза с олевяване, анемия
- микробиологична диагноза – изолиране на анаеробния причинител от увредените тъкани.
Какво е лечението?
Тъй като газовата гангрена е бързо прогресираща инфекция, лечението трябва да започне незабавно. Извършва се щателна хирургична обработка на раната с изсичане на некротичните участъци до здрава тъкан. Третира се със силни антисептични средства и кислородсъдържащи препарати. Прилага се лечебна доза антиганренозен серум. Включват се широкоспектърни антибиотици, които да са ефективни срещу анаеробните бактерии, например цефалоспорини, аминоглюкозиди, карбапенеми, клиндамицин, метронидазол.
За корекция на развиващият се тежък анемичен синдром може да се извърши кръвопреливане. За поддържане на сърдечната дейност се прилагат кардиотонични средства. За подпомагане на имунната защита се прилагат имуностимуланти.
При лечението на газова анаеробна инфекция приложение намира хипербарната оксигенация. Лечението се състои в дишане на 100 % чист кислород под повишено налягане. Процедурата продължава около 90 мин, като се провеждат до три процедури дневно.
