Гранулоцитопения (неутропения) означава намаление на неутрофилните гранулоцити в периферната кръв под 1.5х109/l. Състоянието на силно намаление до пълна липса на гранулоцити в кръвта се нарича агранулоцитоза. Кръвната картина показва екстремна левкопения (под 1х109/l), а гранулоцитите в ДКК (диференциалната кръвна картина) намаляват до 1 – 2 %, преобладават лимфоцитите.
Какви са причините за гранулоцитопения (неутропения)?
Гранулоцитопения може да възникне в резултат на нарушено образуване на гранулоцити в костния мозък (неефективна гранулоцитопоеза) или поради повишено разрушаване на гранулоцитите.
В зависимост от причината се различават следните видове гранулоцитопении:
– Идиопатична гранулоцитопения – причината остава неясна
– Наследствени гранулоцитопении
- хронична хипопластична неутропения
- циклична неутропения – неутрофилите силно се понижават и се появяват симптоми като повишена температура, увеличени лимфни възли, улцерации в устната кухина. Оплакванията изчезват за 3 до 6 дни като след три седмици отново се появяват.
– Вторични (симптоматични) гранулоцитопении – те са по-чести и се срещат при:
- злокачествени заболявания на кръвта – левкемии
- инфекциозни заболявания – при тежко протичащи бактериални, вирусни, рикетсиозни и протозойни инфекции
- автоимунни заболявания – тиреоидит на Хашимото, хипокортицизъм
- колагенози (болести на съединителната тъкан) – лупус еритематодес, ревматоиден артрит
- алкохолизъм
- токсични въздействия – йонизираща радиация, химични вещества, медикаменти. Ефектът може да зависи от дозата или да се дължи на независещи от дозата имуноалергични реакции.
При агранулоцитоза много често се касае за медикаментозно предизвикана имунна гранулоцитопения. Провокиращи медикаменти са: някои аналгетици и антипиретици, нестероидни противовъзпалителни средства, тиреостатици и др. При първия контакт с медикамента организмът се сенсибилизира, а при повторния образуваните антитела се свързват с антигена и се отлагат върху повърхността на гранулоцитите като ги разрушават.
Какви са симптомите при гранулоцитопения (неутропения) и агранулоцитоза?
Когато неутропенията е над 1.0х109/l обикновено липсват симптоми. При стойности между 1.0 и 0.5х109/l има риск от инфекции, а при тежка неутропения под 0.5х109/l инфекциите са чести. Дължат се на отпадане на фагоцитната защитна роля на неутрофилите.
Медикаментозно индуцираната имунна агранулоцитоза протича бурно. Няколко часа след повторно лечение с дадено лекарство, състоянието на болния рязко се влошава. Налице е силна отпадналост, болки по цялото тяло, повишаване на температурата, появяват се язви по венците, устната лигавица, учестено дишане, тахикардия. Най-честото усложнение е сепсис.
При изследване на периферна кръв се установява левкопения, с намаление на гранулоцитите и относителна лимфоцитоза.
Изследва се костен мозък, за да се определи дали се касае за намалена продукция или повишено разрушаване на гранулоцитите.
Лабораторните изследвания и изследването на костния мозък имат решаващо значение за диагнозата на заболяването.
Какво е лечението при гранулоцитопения (неутропения) и агранулоцитоза?
Провежда се лечение на основното заболяване. Незабавно се отстраняват медикаментозни, токсични или физични фактори. За стимулиране на продукцията на гранулоцити в костния мозък (гранулоцитопоезата) се прилагат растежни фактори, витамин В6, В12, фолиева киселина. Провежда се профилактика или лечение на възникнали инфекции.
Прочетете за:
Гранулоцити – неутрофили, еозинофили, базофили
Левкопения (понижен брой левкоцити)