Начало Актуални теми Как се поставя диагнозата рак на щитовидната жлеза?

Как се поставя диагнозата рак на щитовидната жлеза?

диагнозата рак на щитовидната жлеза
диагнозата рак на щитовидната жлеза

Ракът на щитовидната жлеза е най-честият от ендокринните карциноми. Рискови фактори за развитието му са: наличие на предшестваща тиреоидна патология, фамилна обремененост за карцином на щитовидната жлеза, облъчвания на шията с йонизиращия лъчения, възраст – под 20 и над 60 години.

Злокачествените тумори на щитовидната жлеза биват няколко типа. Всеки от тях има свои особености в начина на протичане.

Най-чест е папиларният карцином – той има бавна еволюция. Характерен е за детската и младата възраст. Най-често не дава далечни метастази.

Другият вид е фоликуларният карцином – среща се предимно при лица над 40 години. В кратки срокове дава метастази по кръвен път в кости, бял дроб, черен дроб.

Недиференцираният анапластичен карцином е най-злокачествен. Среща се предимно в по-напреднала възраст. Има бърза еволюция, обхваща голяма част от жлезата, инфилтрира околните тъкани и рано дава локални и далечни метастази.

Медуларният карцином се характеризира с повишена продукция на калцитонин. Често се съчетава с туморни процеси в други органи.

Поставянето на диагнозата рак на щитовидната жлеза навреме е изключително важно и за това спомагат следните методи:

  • Анамнеза

Важна при снемането на анамнезата е информацията относно рисковите фактори и наличието на фамилна обремененост. Пациентите могат да не съобщават за оплаквания, тъй като карциномът обикновено протича безсимптомно. Когато туморът нарасне могат да се появят симптоми на компресия – затруднено дишане, промяна в гласа, трудно преглъщане, може да се появи симптом на Claude-Bernard-Horner (птоза, миоза, енофталм). В напредналите стадии общото състояние се влошава, пациентите са отпаднали и отслабват на тегло.

  • Физикално изследване

При палпация на щитовидната жлеза се установява възел с различна големина, който е плътен, с неравни очертания, лошо отграничен от околната тъкан и обикновено неболезнен. При прегледа също така може да се установят и увеличени шийни лимфни възли.

  • Лабораторни изследвания

Кръвните изследвания спомагат да се определи функцията на щитовидната жлеза. За целта се изследват нивата на тиреоидните хормони – Т3 и Т4, както и ТСХ. Обикновено състоянието е еутиреоидно, освен ако карциномът не е възникнал на фона на друг процес, променящ функцията на жлезата. Изследва се и титърът на тиреоидните антитела, но те нямат диагностична стойност, освен за изключване на съпътстващ процес.

При някои видове карциноми в диагностичния процес се използват туморни маркери : тиреоглобулин (при диференцирани варианти), калцитонин (при медуларен карцином), цитокератин (при анапластичен карцином).

  • Ехография на щитовидната жлеза

Чрез нея се определя формата, големината и разположението на жлезата. Могат да се визуализират възлести формации, както и увеличени лимфни възли. При установяването на възли в щитовидната жлеза трябва да се обърне внимание на някои ехографски характеристики, които насочват към малигненост: неправилната форма, нерезките очертания, наличието на точковидни калцификати, предимно хипоехогенна нехомогенна структура. Тези белези не са категорични за поставянето на диагнозата.

  • Тънкоиглена аспирационна биопсия (ТАБ)

Извършва се винаги при съмнение за малигненост. Това е най-ефективният предоперативен метод за разграничаване на злокачествени от доброкачествени възли. При тази техника под ехографски контрол тънка, куха игличка се въвежда в масата, от която трябва да се вземат клетки за микроскопско изследване.

  • Тиреосцинтиграфия (ТСГ)

В повечето случаи показва наличието на ‘‘студена зона“ с неравни контури. Някои от карциномите –например фоликуларният каптират йод, т.е. изявява се изо- или дори хиперкаптиращ участък на мястото на възела.

  • КТ и ЯМР – извършват се с цел търсене на метастази.

Прочетете за:
Сцинтиграфия на щитовидната жлеза