Бъбречноклетъчният карцином се нарича още хипернефром или бъбречен аденокарцином. Това е най-често срещаният вид рак на бъбреците. По-често се среща при мъже, като пика на заболеваемостта е на възраст между 50 и 70 години.
Рискови фактори за развитието му са:
- тютюнопушене
- затлъстяване
- работа с токсични вещества като кадмий, азбест
- хипертония
- фамилна история за бъбречноклетъчен рак
- поликистозна бъбречна болест (наследствено заболяване, което причинява образуване на кисти в бъбреците)
- наследствено заболявание – Von Hippel-Lindau синдром.
Как се диагностицира бъбречноклетъчен карцином?
За поставяне на диагнозата бъбречноклетъчен карцином се използват следните методи:
Анамнеза
В начален стадий пациентите може да са без симптоми. С напредване на заболяването се появяват различни оплаквания. Бъбречноклетъчният карцином може да се представи с триадата: болка в поясната област или корема, наличие на кръв в урината (хематурия) и палпираща се туморна формация. Обикновено тази триада говори за напреднал стадий на болестта.
Друга проява на бъбречния рак може да бъде наличието на десностранно варикоцеле (разширени вени в скроталния сак). Появяват се и някои неспецифични симптоми като необяснима температура с втрисане, отслабване на тегло, гадене и повръщане.
Туморът може да бъде и хормонално активен, което да доведе до продукция на паратиреоиден хормон, а в резултат на това се развива хиперкалциемия (повишени нива на калций в кръвта). Може да произвежда и еритропоетин, което води до полицитемия.
Физикално изследване
Прегледът може да установи наличието на варикоцеле. В повечето случаи разширените вени изпъкват на фона на изтънялата кожа на скротума. В легнало положение варикоцелето спада, но в право положение вените се напълват веднага. При палпация венозния сплит се опипва разширен и задебелен.
Изпразването на вените в легнало положение говори за наличие на идиопатично варикоцеле, ако вените в това положение не се изпразват и състоянието остава непроменено, трябва да се мисли за симптоматично варикоцеле характерно за бъбречния рак.
Палпацията в коремната и лумбалната област може да установи наличието на подутина, отговаряща на туморната формация.
Лабораторни изследвания
От тях може да се установи наличие на полицитемия (състояние на абнормно увеличение на броя на еритроцити в кръвта) и електролитни нарушения.
Изследването на урина може да провери за наличие на кръв, бактерии или ракови клетки в нея.
Коремна ехография
С помощта на коремна ехография може да се визуализира наличието на формация в бъбрека.
Компютърна томография (КТ) на коремни органи
С КТ могат да се открият туморни лезии под 2 см, инвазия в бъбречната вена и долната празна вена и разпространението на тумора извън бъбречната капсула. Понякога се използва специално багрило, т.нар. контрастно вещество, за по-подробен изглед. Контрастното вещество може да се приложи интравенозно или да се приеме през устата. Бъбречните кисти не натрупват контрастното вещество за разлика от туморите.
Магнитно-резонансна томография (ЯМР)
Показва туморната формация и дава възможност за по-точно определяне на нейните размери.
Екскреторна урография
Дава информация за функционалното състояние и морфологичните промени в цялата пикочна система. При бъбречноклетъчен рак може да установи деформирано и изместено бъбречно легенче или чашки. При големи туморни маси бъбрекът може да не функционира – т.нар. ням бъбрек.
Цитоскопия и нефро-уретероскопия
По време на тези процедури, пациентът е под пълна или местна анестезия, докато малка камера се вкарва в пикочния мехур и преминавайки през уретера се достигат бъбреците. Процедурата може да бъде използвана за вземане на туморни клетки за изследване под микроскоп, за извършване на биопсия и понякога за пълното отстраняване на малки тумори.
Биопсия
Състои се в отстраняване на малко количество тъкан от туморната маса за изследване под микроскоп. След като бъде взета пробата, тя се анализира от патолог, който поставя диагнозата и определя вида на клетките от които произхожда туморът.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Карцином на бъбрека
