Сърцето изисква постоянна доставка на кислород и хранителни вещества, като всеки мускул в тялото. Ако някоя от коронарните артериите блокира внезапно, сърцето гладува за кислород и настъпва сърдечна исхемия. Ако тя продължава твърде дълго, гладуващата сърдечна тъкан умира. Това състояние се нарича миокарден инфаркт и се дължи на настъпилата некроза.
Най-честата причина за запушване на коронарните съдове е коронарната тромбоза, вследствие на дестабилизация на атеросклеротична плака.
Рискови фактори за остър миокарден инфаркт са:
- напреднала възраст
- мъжки пол
- жени в менопауза
- фамилно предразположение с ранна изява на съдови заболявания
- наличие на високо кръвно налягане
- захарен диабет – високите нива на кръвна захар могат да повредят кръвоносните съдове и в крайна сметка да доведат до заболяване на коронарните артерии.
- високи нива на холестерол и триглицериди
- тютюнопушене
- наднормено тегло
- психо-емоционално пренапрежение.
Как се поставя диагнозата миокарден инфаркт?
За диагностициране на миокарден инфаркт се използват следните методи:
Анамнеза
Основният симптом при миокарден инфаркт е болката. Тя е силна, пристягаща, с характер на тежест върху гърдите, разпростира се на широка основа и има продължителност над 30 минути. Болката може да ирадиира към лявото рамо и ръка с изтръпване на пръстите. Може също така да обхваща долната челюст, а понякога и двете ръце. За разлика от исхемичната болка при стабилната стенокардия, болката при миокарден инфаркт не се повлиява от покой и от приема на нитроглицерин.
Пациентите използват типично жестикулиране, като поставят стиснат юмрук върху гръдната кост, за да опишат характера на болката. Важна отличителна черта е, че тя се придружава от гадене, повръщане и изпотяване. Пациентите също така изпитват много силен страх и безпокойство.
Има някои особени форми на миокарден инфаркт:
– Гастралгична – при нея болката е локализирана предимно в епигастриума;
– Астматична – водещ симптом при тази форма е задуха;
– Периферна – среща се по-рядко, при нея болката е локализирана само в местата на ирадиация – например в китките на ръцете;
– Безболкова – наблюдава се предимно при хора с дългогодишен захарен диабет (заради диабетната полиневропатия).
Физикално изследване
При аускултация на сърцето могат да се установят отклонения в неговия ритъм. Възможно е регистриране на галопен ритъм, перикардно триене, новопоявили се шумове при механични усложнения.
Електрокардиограма (ЕКГ)
При миокарден инфаркт има няколко главни изменения: патологично широк (>0,04s) и дълбок Q зъбец, намалена амплитуда на R зъбеца, издигане (елевация) на ST сегмента и дълбока, симетрична, островърха T-вълна – израз на исхемия. В зависимост от това в кои отвеждания са регистрирани измененията се определя локализацията и обширността на инфаркта. Например при преден обширен миокарден инфаркт промени се установяват в I, aVL, V1 -V6; при предно-латерален измененията са в V5,V6,I и aVL, а при долен инфаркт директни промени има във II,III, aVF.
Лабораторни изследвания
Имат решаващо значение за поставяне на диагнозата. Специфичен за сърдечния мускул е протеинът тропонин, който може да бъде доказан от 3 часа до над 2 седмици след настъпването на инфаркт. Обикновено при инфаркт на миокарда има значително покачване на някои ензими в серума. Водещ ензим при засягане на сърдечната мускулатура е креатинкиназата, по-точно нейната MB – фракция. Друг важен ензим, който се покачва при пресен инфаркт е глутамат–оксалацетат–трансаминаза (ГОТ). Важен за късната диагноза на миокардния инфаркт е ЛДХ (лактат дехидрогеназа) – повишава се 24-48часа.
Други неспецифични промени, които могат да бъдат установени са хипергликемията (повишено ниво на глюкозата), левкоцитозата (повишени левкоцити), повишеното СУЕ и повишение на фибриногена.
Важно и задължително изследване е това на коагулограмата.
Ехокардиография
Позволява откриване на морфологични и функционални промени в сърцето. Също така позволява оценка на камерната функция и състоянието на клапите. Откриват се хипо- и акинетични зони (които се движат много слабо или изобщо не се движат), отговарящи на инфарктните зони в сърдечната стена. Може да покаже наличие на тромб в камерата, митрална регургитация или перикарден излив.
Радиоизотопно изследване
Използва се рядко. Сцинтиграфията с Талий 201 представя инфарктното огнище като зона без
натрупване на изотоп – „студен образ“.
Други изследвания
Други изследвания, които също по-рядко се използват са: магнитно-резонансна томография (ЯМР), позитронно-емисионна томография и катетаризация на лява камера.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Симптоми при инфаркт на миокарда
Видове инфаркт на миокарда
Усложнения след миокарден инфаркт