Митралната инсуфициенция е клапен порок, при който митралната клапа не се затваря нормално плътно по време на камерната систола, поради което част от кръвта от лявата камера се връща (регургитира) в лявото предсърдие. Връщащата се кръв обременява обемно лявото предсърдие. Лявата камера също е претоварена, тъй като получава по-голямо количество кръв (обикновена порция + количеството, което се е върнало по време на систола в лявото предсърдие). Впоследствие се развива белодробна хипертония като се обременяват дясна камера и дясно предсърдие – развива се тотална сърдечна недостатъчност.
Диагностициране на митрална инсуфициенция
За поставяне на диагнозата митрална инсуфициенция се използват следните методи:
Анамнеза
Клиничната картина на митралната недостатъчност зависи от нейната степен и скорост на настъпване. Леките форми са безсимптомни. При умерените форми са налице лесна уморяемост, отпадналост, слабост, сърцебиене и задух при физически усилия. При тежката митрална инсуфициенция е налице задух и при покой, както и кашлица придружена понякога от кръвохрак.
Физикален преглед
При палпация сърдечният удар е изместен наляво и надолу и е леко повдигащ. Сърцето на перкусия е разширено наляво.
Аускултацията дава най-ценните признаци за диагнозата. На сърдечния връх първият тон е отслабен и за него е заловен холосистоличен шум с декресчендо характер, стигащ до втори тон. Шумът има духащ характер, той е високочестотен и се разпространява аксиларно (към подмишницата).
Електрокардиограма (ЕКГ)
Измененията зависят от стадия и тежестта на митралната инсуфициенция. В I и II отвеждане се регистрира Р-mitrale – разширена над 0,11с. и двугърба Р-вълна. Оста на сърцето има тенденция към отклоняване наляво.
Рентгенография
Установява се разширение на сърдечните кухини, като сърцето има ‘‘митрална конфигурация‘‘ – талията на сърцето е изгладена от разширеното ляво предсърдие. В белите дробове се визуализират промените в кръвообращението и тези на кръвния застой.
Ехокардиография
Ехокардиографията има водеща роля в диагностиката на митралната инсуфициенция. С помощта на ехокардиографията се уточняват промените на митралния клапен апарат, характерни за различните етиологични форми на митралната инсуфициенция – пролапс, ревматизъм, руптура на хорда или папиларен мускул, ануларна калциноза, папиларно-мускулна дисфункция, инфекциозен ендокардит с вегетации и други. Установяват се още уголемено ляво предсърдие, уголемена и хиперконтрактилна лява камера, евентуални тромби в ляво предсърдие.
Доплер ехокардиографията показва високоскоростен кръвоток обратно в лявото предсърдие по време на систола.
Сърдечна катетеризация, лява вентрикулография и коронарна ангиография
Показани са при болни с тежка митрална инсуфициенция, на които предстои оперативно лечение за корекция на сформиралия се дефект.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Митрална инсуфициенция