Острият панкреатит е възпалително неинфекциозно заболяване на задстомашната жлеза. Представлява остро самосмилане на панкреаса в резултат на активиране на панкреасните смилателни ензими в него вместо в чревния лумен.
Най-честите причини за развитието му са алкохолизмът и заболяванията на жлъчната система (холелитиаза).
Диагноза на остър панкреатит
За диагностициране на остър панкреатит се използват следните методи:
Анамнеза
Чрез разпита на пациента лекарят се насочва към диагнозата. Острият панкреатит е заболяване, което започва внезапно, бурно, най-често след обилно хранене и/или употреба на алкохол. Коремната болка е главния симптом. Тя е много силна, постоянна. Локализира се в горната половина на корема, а в най-острия стадий обхваща целия корем като се разпространява и към гърба и областта на лявата плешка. Болката се усилва при лежане по гръб и се облекчава, когато болният е седнал и е със свити крака и приведен гръбначен стълб. Тя продължава часове без успокоение. Не намалява от болкоуспокояващи медикаменти или след повръщане. Други симптоми са: гадене, повръщане, покачване на температурата.
Физикален преглед
При прегледа болните са напрегнати, с изпотена и зачервена кожа. При развитие на шок кожата става студена и влажна. Може да бъде нарушено съзнанието. Болният може да бъде объркан, дезориентиран, да има халюцинации. Коремът е чувствителен при палпация, но коремната стена е мека. Рядко се появяват кафеникави петна около пъпа – признак на Cullen, или по страничните части на корема – признак на Grey-Turner. Артериалното налягане в началото може да е покачено, но след това настъпва хипотония, тахикардия и може да се развие хиповолемичен шок.
Лабораторни изследвания
Установяването на повишена амилаза в серума има важно значение за диагнозата. Тя се увеличава 4-12 часа след началото на заболяването и се нормализира след 2-3 дни, когато се повишава в урината. Това означава, че в самото начало на болковата симптоматика амилазата в серума може да е в нормални стойности. Трябва да се има предвид, че повишени нива на амилаза може да има и при други заболявания. Освен това се установяват и повишени нива на липаза. Тя е по-специфичен ензим за панкреасно заболяване. Обичайно има четирикратно повишение над нормата.
Често при острия панкреатит има и левкоцитоза. Може да има налични хипергликемия и хипокалциемия. Освен това може да са повишени билирубина, холестазните ензими (алкална фосфатаза и ГГТ), както и цитолитичите ензими (АСАТ, АЛАТ). С- реактивният протеин също е повишен.
Образни изследвания
Обзорна рентгенография на корема – има значение за диференциалната диагноза. Това изследване може да документира наличието на илеус и/или свободен интраперитонеален газ.
Ехография на корема – демонстрира промените в задстомашната жлезата и позволява уточняване на причините. Освен това открива жлъчнокаменната болест като потенциална причина за заболяването, локалните усложнения и проследява хода на болестта.
Компютърна томография (КТ) – извършва се при непълноценно ехографско изследване.
Магнитно-резонансната холангиопанкреатография (МРХП) – установява микролитиаза в жлъчния мехур и жлъчните пътища.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Анатомия на панкреаса
Екзокринна панкреасна недостатъчност
