Начало Актуални теми Как се поставя диагнозата остър апендицит?

Как се поставя диагнозата остър апендицит?

диагнозата остър апендицит
диагнозата остър апендицит

Острият апендицит представлява остро възпаление на апендикулярния израстък на сляпото черво. Той заема първо място между заболяванията от групата ,, остър корем”. Най-често острият апендицит се наблюдава на възраст от 20 до 40 години, като жените боледуват 2 пъти по-често спрямо мъжете. При децата острият апендицит най-често се наблюдава от 3 до 14-годишна възраст, по-рядко при децата до 3-годишна възраст, а от 0 до 1 година е изключителна рядкост.

За възникването на възпалителен процес в стената на апендикса е необходимо въздействието на редица способстващи фактори. Към тях се отнасят:

  • застоя на съдържимото
  • характера на храненето
  • изменение реактивността на организма.

Диагнозата остър апендицит се поставя с помощта на няколко метода:

  • Подробна анамнеза относно оплакванията на пациента

За острият апендицит са характерни следните признаци: болки в корема, гадене и повръщане, нарушаване на чревната перисталтика, повишаване на температурата, учестяване на пулса, изменение в общото състояние. Обикновено болката започва от епигастриума или пъпа, много рядко от лявата хълбочна област, като след няколко часа се ограничава в илеоцекалната област (симптом на Kocher – болката се придвижва от епигастриума в илеоцекалната област; симптом на Kummeli – болката се движи от пъпа към илеоцекалната област). Динамиката на болката е ценен симптом за диагнозата на острия апендицит. По правило болката при острия апендицит не ирадиира. Тя възниква предимно вечер, през нощта или в сутрешните часове, което е свързано с преобладаващото действие на блуждаещия нерв.

При голяма част от пациентите с остър апендицит, апетитът отсъства или е снижен. По-често е гаденето. Повръщането обикновено се появява след като се появи болката. То бива еднократно, възниква в началото на заболяването, като обикновено не е обилно и след като повърнат, болните не получават облекчение. В деня на заболяването като правило се отбелязва липса на дефекация.

  • Физикален преглед

Обективното изследване трябва да започне с оглед на корема и определяне на неговото участие в дихателния акт. Основният физикален метод за изследване при острия апендицит е палпацията на корема и отчитане на класическите болезнени точки и зони.

Мускулната защита е най-важният симптом за острия хирургичен корем, обусловен от острия апендицит. За доказателство на острия апендицит се използват и следните симптоми: на Щеткин – Blumberg, Образцов, Ситковский и Воскресенский. В практика основно значение има  положителният симптомът на Щеткин-Блумберг – при дълбока палпация в дясната долна половина на корема, пациента изпитва болка. След това неочаквано за него рязко се вдига палпиращата ръка нагоре. Ако при това повдигане на ръката болката е по-силна, отколкото при натиска говорим за положителен симптом на Щеткин-Блумберг.

При перкусия (почукване по предната коремна стена) е налице болезненост. Не трябва да се забравя и ректалното туширане на пациента. С туширането се установява болезненост в кухината на Дъглас, което говори, че в перитонеалната кухина се развива възпалителен процес.

Важно е и измерването на телесната температура – най-характерната за острия апендицит е субфебрилната температура, повишаваща се обикновено до 38.5°С. Високите стойности (39-40°С) са характерни за детската възраст. Значение за диагнозата е разликата от 1 °С между ректалната и аксиларната температура.

Определят се честотата и характерът на пулса. Измерва се артериалното налягане, а при възрастни болни се осъществява и ЕКГ. Учестеният пулс е характерен за острия апендицит и ако е придружен и от обложен език, диагнозата е с по-голяма сигурност.

  • Лабораторни изследвания

Характерно е установяването на левкоцитоза (повишен брой левкоцити). В урината може да има албумин, а в седимента – еритроцити и левкоцити, когато възпаленият апендикс е разположен близо до пикочопровода или пикочния мехур.

  • Ултразвуково изследване (ехография) на коремни органи

В някои случаи позволява изобразяването на увеличения апендикс или наличието на абсцес в съседство.

  • Рентгенография на гръден кош и корем

Използва се за отдиференциране на острия апендицит от други заболявания.

  • Лапароскопия

Позволява оглед на органите в малкия таз и коремната кухина посредством лапароскоп – инструмент, съчетаващ оптична система и осветително тяло, който преминава през малък отвор в областта на пъпа.

Прочетете за:
Остър апендицит