Ракът на хранопровода е заболяване с първоначално безсимптомно протичане, бързо развитие след поява на дисфагия (затруднено преглъщане) и често със закъсняло и палиативно лечение. Обикновено възниква след 50-годишна възраст. Мъжете боледуват 4-5 пъти по-често.
Рискови фактори за развитието му са: системно тютюнопушене и/или злоупотреба с алкохол; консумиране на горещи храни и напитки; храни, съдържащи нитрати, нитрозамини и афлатоксини; недостиг на микроелементи (цинк); хиповитаминози (А, В, С). От заболяванията роля за развитието на рак на хранопровода имат гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и ахалазията.
За преканцерози се приемат синдром на Barrett (метаплазия на цилиндричния епител) и синдром на Plumer-Vinson (развива се при хроничен недоимък на желязо).
Туморният процес се локализира предимно в зоната на трите физиологични стеснения: горно (фарингеално – при входа на хранопровода) – 15%; средно (бронхиално – при бифуркацията на трахеята) – 50%; долно (диафрагмално – непосредствено над диафрагмата) – 35%.
Карциномът на хранопровода има склонност към ранно инфилтриране на съседните органи. Възникват метастази в лимфните възли по хода на хранопровода и трахеята, в шийните лимфни възли. Хематогенни метастази може да има в черния дроб, белите дробове, костите, но те настъпват късно.
Как се поставя диагнозата рак на хранопровода?
За диагностициране на рак на хранопровода се използват следните методи:
Анамнеза
Дълго време заболяването протича безсимптомно. Най-характерен симптом е дисфагията (затрудненото гълтане), но тя се появява късно – когато 2/3 от лумена на хранопровода вече е ангажиран от раковия процес и затова не може да се счита за ранен симптом. В ранният период на заболяването се срещат някои общи симптоми – лесна уморяемост, намалена работоспособност, промяна в психичното поведение (избухливост, апатия, меланхолия), усилено слюноотделяне, необясним фебрилитет, които остават неоценени от болния.
Дисфагията при рака на хранопровода първоначално е по отношение на твърдите, а по-късно и на течните храни. Пациентите могат да съобщават още за лош дъх в устата, оригване, регургитация на храна и кървави материи, загуба на тегло.
Поради възникване на трахеоезофагеални и бронхоезофагеални фистули може да се появи кашлица, както и да се развие пневмония. Ако бъде засегнат nervus recurrens настъпва дисфония.
Физикално изследване
От прегледа не могат да бъдат установени специфични особености.
Езофагогастроскопия с целенасочена биопсия
Това е основен метод за поставяне на диагнозата. Извършва се чрез въвеждане през устата на тънка тръба с малка камера в края. Така се визуализират налични промени и се взима биопсичен материал от съмнителните участъци.
Рентгеноконтрастно изследване на хранопровода
Провежда се с бариева каша. Може да установи наличие на ракова стеноза и дилатацията на хранопровода над стенозата, особено в дисталната трета на хранопровода.
Ендоскопска ехография
Чрез нея се определя степента на засягане на стената на хранопровода от туморния процес. Това е много добър метод за определяне на локорегионалния стадий на карцинома, но не и за далечните метастази.
Компютърна томография (КТ)
Дава информация за наличието на далечни метастази.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Карцином на хранопровода
