Меню

Ракът на хранопровода е заболяване с първоначално безсимптомно протичане, бързо развитие след поява на дисфагия (затруднено преглъщане) и често със закъсняло и палиативно лечение. Обикновено възниква след 50-годишна възраст. Мъжете боледуват 4-5 пъти по-често.

Рискови фактори за развитието му са: системно тютюнопушене и/или злоупотреба с алкохол; консумиране на горещи храни и напитки; храни, съдържащи нитрати, нитрозамини и афлатоксини; недостиг на микроелементи (цинк); хиповитаминози (А, В, С). От заболяванията роля за развитието на рак на хранопровода имат гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ) и ахалазията. За преканцерози се приемат синдром на Barrett (метаплазия на цилиндричния епител) и синдром на Plumer-Vinson (развива се при хроничен недоимък на желязо).

Туморният процес се локализира предимно в зоната на трите физиологични стеснения: горно (фарингеално – при входа на хранопровода) – 15%; средно (бронхиално – при бифуркацията на трахеята) – 50%; долно (диафрагмално – непосредствено над диафрагмата) – 35%.

Карциномът на хранопровода има склонност към ранно инфилтриране на съседните органи. Възникват метастази в лимфните възли по хода на хранопровода и трахеята, в шийните лимфни възли. Хематогенни метастази може да има в черния дроб, белите дробове, костите, но те настъпват късно.

За поставяне на диагнозата рак на хранопровода се използват следните методи:

  • Анамнеза

Дълго време заболяването протича безсимптомно. Най-характерен симптом е дисфагията (затрудненото гълтане), но тя се появява късно когато 2/3 от лумена на хранопровода вече е ангажиран от раковия процес и затова не може да се счита за ранен симптом. В ранният период на заболяването се срещат някои общи симптоми лесна уморяемост, намалена работоспособност, промяна в психичното поведение (избухливост, апатия, меланхолия), усилено слюноотделяне, необясним фебрилитет, които остават неоценени от болния. Дисфагията при рака на хранопровода първоначално е по отношение на твърдите, а по-късно и на течните храни. Пациентите могат да съобщават още за лош дъх в устата, оригване, регургитация на храна и кървави материи, загуба на тегло.

Поради възникване на трахеоезофагеални и бронхоезофагеални фистули може да се появи кашлица, както и да се развие пневмония. Ако бъде засегнат nervus recurrens настъпва дисфония.

  • Физикално изследване

От прегледа не могат да бъдат установени специфични особености.

  • Езофагогастроскопия с целенасочена биопсия – основен метод за поставяне на диагнозата

Това изследване се извършва се чрез въвеждане през устата на тънка тръба с малка камера в края. Така се визуализират налични промени и се взима биопсичен материал от съмнителните участъци.

  • Рентгеноконтрастно изследване на хранопровода

Провежда се с бариева каша. Може да установи наличие на ракова стеноза и дилатацията на хранопровода над стенозата, особено в дисталната трета на хранопровода.

  • Ендоскопска ехография

Чрез нея се определя степента на засягане на стената на хранопровода от туморния процес. Това е много добър метод за определяне на локорегионалния стадий на карцинома, но не и за далечните метастази.

  • Компютърна томография (КТ) – дава информация за наличието на далечни метастази.

Прочетете за:
Карцином на хранопровода

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com