Засягането на митралната клапа е второто по честота клапно заболяване след болестите на аортната клапа. Митралната стеноза представлява стеснение на митралния клапен отвор под 3 cm², което затруднява преминаването на кръвта от лявото предсърдие в лявата камера.
Най-честата причина за възникването й е ревматизма. Но в настоящия момент честотата на ревматизма намалява. Увеличава се броят на дегенеративната митрална стеноза.
Митралната стеноза създава механична пречка за левокамерното пълнене. В резултат на това се обременява лявото предсърдие тензионно и обемно. Всичко това предизвиква застой на кръвта в белодробните вени и развитие на белодробна артериална хипертония, а впоследствие се обременява и дясната камера.
Според степента на клапното стеснение се различават:
- Лека митрална стеноза – над 1,5 cm²
- Средностепенна митрална стеноза – от 1 до 1,5 cm²
- Тежка митрална стеноза – под 1 cm²
Как се диагностицира митрална стеноза?
За поставяне на диагнозата митрална стеноза се използват следните методи:
Анамнеза
Симптоматиката при митрална стеноза зависи от нейната степен и давност. Сравнително по-рано от другите пороци болните се оплакват от задух, лесна умора, сърцебиене, суха кашлица. В началото задухът е при усилие, но по-късно се явява и в покой, води до ортопнея (задух, който се появява при заставане в легнало положение и се облекчава, когато пациентът се изправи). Кашлицата може да бъде суха или съпроводена от кръвохрак.
Физикален преглед
При оглед може да се забележи facies mitralis (червенина с цианоза по скулите, цианотични устни и периорална бледост), подути шийни вени и деснокамерни пулсации в горната част на корема в напреднал стадий.
При палпация сърдечния връх е изместен наляво в 5то междуребрие от разширената дясна камера.
При перкусия се установява разширение на лявата и на дясната сърдечни граници от разширената дясна камера и на горната граница от разширеното ляво предсърдие.
При аускултация първият тон е акцентуиран. Вторият тон също може да е акцентуиран и раздвоен от налична белодробна хипертония. След втория тон се чува тон на отваряне на митралната клапа. Но най-характерният аускултаторен белег е диастолния шум. Той е нискочестотен, наподобява котешко мъркане и може да се палпира.
Електрокардиограма (ЕКГ)
Регистрира Р-mitrale (разширена над 0,11 и двугърба Р-вълна) в I и II отвеждане. С развитие на митралната стеноза ЕКГ дава данни за дясно обременяване с десен тип ЕКГ. Нерядко е налице предсърдно мъждене.
Рентгенологично изследване
Рентгеновото изследване дава ценни данни, зависещи от стадия на заболяването. Установява се ‘‘митрално сърце ‘‘ с изгладена сърдечна талия от разширения конус на белодробната артерия и лявото предсърдие. Белите дробове показват данни за кръвен застой и интерстициален оток.
Ехокардиография
Основен диагностичен метод при тези пациенти, като осигурява етиологична информация, описание на клапната анатомия, оценка на тежестта на състоянието и на съпътстващите сърдечни заболявания. Определя се степента на стенозата, състоянието на клапния и подклапния апарат и размера на сърдечните кухини. Извършва се: едноразмерна ехокардиография, двуразмерна ехокардиография, доплер-ехокардиография.
Сърдечна катетеризация
Сърдечната катетеризация е инвазивно изследване. Измерва налягането в лявата и дясната сърдечна половина.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Митрална стеноза
