Засягането на митралната клапа е второто по честота клапно заболяване след болестите на аортната клапа. Митралната стеноза представлява стеснение на митралния клапен отвор под 3 cm², което затруднява преминаването на кръвта от лявото предсърдие в лявата камера.

Най-честата причина за възникването й е ревматизма. Но в настоящия момент честотата на ревматизма намалява. Увеличава се броят на дегенеративната митрална стеноза.

Митралната стеноза създава механична пречка за левокамерното пълнене. В резултат на това се обременява лявото предсърдие тензионно и обемно. Всичко това предизвиква застой на кръвта в белодробните вени и развитие на белодробна артериална хипертония, а впоследствие се обременява и дясната камера.

Според степента на клапното стеснение се различават:

  • Лека митрална стеноза – над 1,5 cm²
  • Средностепенна митрална стеноза – от 1 до 1,5 cm²
  • Тежка митрална стеноза – под 1 cm²

За поставяне на диагнозата митрална стеноза се използват следните методи:

Анамнеза
Симптоматиката при митрална стеноза зависи от нейната степен и давност. Сравнително по-рано от другите пороци болните се оплакват от задух, лесна умора, сърцебиене, суха кашлица. В началото задухът е при усилие, но по-късно се явява и в покой, води до ортопнея (задух, който се появява при заставане в легнало положение и се облекчава, когато пациентът се изправи). Кашлицата може да бъде суха или съпроводена от кръвохрак.

Физикален преглед
При оглед може да се забележи facies mitralis (червенина с цианоза по скулите, цианотични устни и периорална бледост), подути шийни вени и деснокамерни пулсации в горната част на корема в напреднал стадий.

При палпация сърдечния връх е изместен наляво в 5то междуребрие от разширената дясна камера.

При перкусия се установява разширение на лявата и на дясната сърдечни граници от разширената дясна камера и на горната граница от разширеното ляво предсърдие.

При аускултация първият тон е акцентуиран.  Вторият тон също може да е акцентуиран и раздвоен от налична белодробна хипертония. След втория тон се чува тон на отваряне на митралната клапа. Но най-характерният аускултаторен белег е диастолния шум. Той е нискочестотен, наподобява котешко мъркане и може да се палпира.

Електрокардиограма (ЕКГ)
Регистрира Р-mitrale (разширена над 0,11 и двугърба Р-вълна) в I и II отвеждане. С развитие на митралната стеноза ЕКГ дава данни за дясно обременяване с десен тип ЕКГ. Нерядко е налице предсърдно мъждене.

Рентгенологично изследване
Рентгеновото изследване дава ценни данни, зависещи от стадия на заболяването. Установява се ‘‘митрално сърце ‘‘ с изгладена сърдечна талия от разширения конус на белодробната артерия и лявото предсърдие. Белите дробове показват данни за кръвен застой и интерстициален оток.

Ехокардиография
Основен диагностичен метод при тези пациенти, като осигурява етиологична информация, описание на клапната анатомия, оценка на тежестта на състоянието и на съпътстващите сърдечни заболявания. Определя се степента на стенозата, състоянието на клапния и подклапния апарат и размера на сърдечните кухини. Извършва се: едноразмерна ехокардиография, двуразмерна ехокардиография, доплер-ехокардиография.

Сърдечна катетеризация – инвазивно изследване . Измерва налягането в лявата и дясната сърдечна половина.

Прочетете за:
Митрална стеноза

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com