Острият пиелонефрит е внезапна и тежка бъбречна инфекция, засягаща бъбречния паренхим и легенче. Най-чести причинители са бактериите: E. coli, Proteus, Klebsiella и други. Инфекцията обикновено започва в долните пикочни пътища. Бактериите влизат в тялото през уретрата и започват да се размножават и разпространяват до пикочния мехур. Оттам бактериите пътуват през уретерите до бъбреците.
Въпреки че асцендентия път на проникване на инфекцията е по-чест, среща се и хематогенно разпространение – като инфекцията идва от огнище извън пикочоотделителната система.
Всеки проблем, който прекъсва нормалния поток на урина, причинява по-голям риск от остър пиелонефрит. Най-честите фактори, които водят до това са: нефролитиазата, вродените аномалии на уретерите и пикочния мехур, простатният аденом.
Други предразполагащи фактори са: хора с потисната имунна система, като хора с диабет, ХИВ / СПИН или рак; хора с везикоуретерален рефлукс (състояние, при което малки количества урина се връщат обратно от пикочния мехур в уретерите и бъбреците); чести катетеризации.
Жените са по-податливи на бъбречни инфекции. Това се дължи на късата и права уретра, която благоприятства проникването на бактерии.
Как се диагностицира остър пиелонефрит?
За поставяне на диагнозата остър пиелонефрит се използват следните методи:
Анамнеза
Симптомите, за които съобщават пациентите са болки в кръста, висока температура с втрисане, болезнено или парещо уриниране. Болните могат да забележат и промяна във вида на урината: мътна урина, наличие на гной или кръв.
Физикално изследване
Обективно се установява увредено общо състояние – септично интоксикационен синдром, обложен с бял налеп език. Сукусио реналис е положително (от едната или от двете страни ). Често може да има болезненост при натиск в костовертебталния ъгъл.
Лабораторни изследвания
От кръвната картина се установява възпалителна констелация: левкоцитоза с олевяване и ускорено СУЕ.
Промените от страна на урината включват: увеличена диуреза (полиурия), относително тегло с тенденция за хипостенурия, протеините в урината достигат до 1,0 g/24h.
В седимента се установява левкоцитурия и бактериурия, която задължително трябва да се потвърди чрез посявка на урината. Уреята и креатининът са нормални.
Инструментални изследвания:
Обзорна графия на корема – търси се евентуално бъбречни камъни, черпи се информация и за реналните граници.
Ехография на цялата отделителна система, вкл. простата ако пациентът е мъж.
Екскреторна урография – дава информация за функционалното състояние и морфологичните промени в цялата пикочна система.
Радиоизотопно изследване (сцинтиграфия) на бъбреци – може също да оцени функцията и структурата на бъбреците.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Пиелонефрит
