Пернициозната анемия е заболяване, което се дължи на липса на специален гастромукопротеин (наречен вътрешен фактор), който е необходим за нормалната резорбция и обмяна на витамин В12.
Витамин В12 постъпва в организма чрез храната като най-богати са следните продукти: месо, мляко, яйца и др. Нормално попадайки в стомаха, витамин В12 се свързва с този протеин (вътрешен фактор), който се произвежда от специфични клетки на стомашната лигавица (париетални клетки).
Образува се комплекс между витамина и специалния гастромукопротеин, който се придвижва до тънкото черво и след това попада в кръвообращението. Най-честата причина за нарушена секреция на гастромукопротеина е атрофия на стомашната лигавица, а в резултат на това е невъзможно усвояването на витамин В12.
Липсата на витамин В12 води до нарушен синтез на ДНК в клетките. Поради това те не могат да се развиват нормално. Нарушава се производството на червени кръвни клетки (еритроцити), засегнати са и клетките на стомашно-чревния тракт, езика, косата, ноктите. Смутена e и синтезата на миелин и като последица се появява неврологична симптоматика.
Как се диагностицира пернициозна анемия?
Диагнозата пернициозна анемия се поставя с помощта на следните методи:
Анамнеза
Чрез разпит на пациента лекарят получава информация за оплакванията му. Клиничната изява на пернициозна анемия се характеризира с дълъг предшестващ безсимптомен период. Симптомите свързани с анемията включват: лесна уморяемост, отпадналост, сърцебиене, задух. От страна на стомашно-чревния тракт се появяват оплаквания като нарушен апетит, парене и болки в езика, затруднено преглъщане. Неврологичната симптоматика се изразява в изтръпвания на крайниците, смущения в походката, депресивни състояния.
Физикален статус
При прегледа на пациента се забелязват бледа кожа и лигавици, като може да е налице и субиктер. Наблюдава се зачервен и полиран език (т.н. Хънтеров глосит), както и разязвявания на устната лигавица. От неврологичния статус могат да бъдат установени смутена вибрационна и позиционна сетивност, както и патологични рефлекси.
Лабораторни изследвания
От пълната кръвна картина (ПКК) се установява хиперхромна, макроцитна анемия – ниски стойности на еритроцитите, хемоглобина и хематокрита, а повишени MCV (среден обем на еритроцитите ) и МCH (концентрация на хемоглобина в еритроцита). Намален е броят на ретикулоцитите (ретикулоцитопения), което е израз на неефективна еритропоеза. Възможно е и лекостепенно понижение на тромбоцитите.
От бихимичните тестове се установяват повишен общ и индиректен билирубин, повишено серумно желязо и ЛДХ (констелация за лека хемолиза). Понижено е серумното ниво на вит.В12.
Миелограма
Открива се т.нар. ,,син костен мозък‘‘. Образуват се голям брой мегалобласти (клетки с по-обилна цитоплазма и големи ядра). Нормално съотношението грануло-/еритропоеза е 3:1 , а тук е почти 1:1, поради еритробластна хиперплазия. Има дисоциация в узряването на ядрото и цитоплазмата – ядрото остава незряло спрямо напълно зрялата цитоплазма.
Тест на Schilling
Чрез него се регистрира степента на резорбция като се използва радиоактивен вит.В12. При пернициозна анемия след 24 часа се отделя само 2% вит. В12 с урината или липсва излъчване, докато нормално отделянето е около 10-30%.
Фиброгастроскопия
Извършва се с цел доказване атрофия на стомашната лигавица и изключване на преканцерози или малигнен процес. Необходимо е и изследване на туморни маркери СА 19-9, СЕА.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Пернициозна анемия