Ревматоидният артрит принадлежи към групата на автоимунните заболявания. Той е прогресиращо заболяване, което причинява хронично възпаление на ставите като засяга малките и средни по размер стави (като тези на пръстите, китките, краката и глезените). Първоначално възпалителните процеси се насочват към синовията – тъканта, постилаща вътрешната повърхност на ставната кухина. Развитието на заболяването причинява лезии на хрущяла, костни ерозии и загуба на функциите на увредената става.
Системният характер на ревматоидния артрит обаче означава, че той може да засегне цялото тяло, включително вътрешните органи. Жените боледуват два-три пъти по-често от мъжете.
Как се диагностицира ревматоиден артрит?
За поставяне на диагнозата ревматоиден артрит се използват следните методи:
Анамнеза
При разпит пациентите съобщават за отпадналост, загуба на тегло и субфебрилитет (температура до 37.5). От страна на ставите оплакванията включват болка, оток и затопленост. Характерно е, че се ангажират много стави (полиартрит), засягането е двустранно, симетрично.
Важна особеност е, че болните имат сутрешна скованост (невъзможност за волево свиване на засегнатите стави) с продължителност над 30 мин. В хода на ставното поражение се развива трайна деформация на засегнатите стави като се стига до загуба на подвижност на ставата.
Физикално изследване
Установява се оток на засегнатите стави, леко затопляне и болка при натиск. Най-често засегнати са 2-ра и 3-та метакарпофалангеални (известни като кокалчета по гърба на ръцете, те осъществяват връзката между проксималните фаланги (първите кости на пръстите) и метакарпалните кости (предкитковите кости)) и 2-ра и 3-та проксимални интерфалангеални стави на ръцете, както и гривнените, коленните, глезенните, лакътните и раменните стави. Мускулите в съседство със ставата и между костите на дланите се забелязва, че са изтънели (атрофирали).
В напредналите стадии се развиват ставни деформации. Пръстите са с формата на “бутон” или “бухалка”, китките, дланите и пръстите оформят профила на “двугърба камила” или деформация тип „М“.
При прегледа се определя и обема на движение в засегнатите стави. Около засегнатите стави, както и по скалпа често се установява наличие на ревматоидни възли. Те представляват твърди бучки, разположени под кожата.
Лабораторни изследвания
Показват наличие на лекостепенна анемия, ускорено СУЕ, повишен С-реактивен протеин, ниско серумно желязо и намален ЖСК (желязо-свързващ капацитет).
Установяването на АСРА (антицитрулинирани пептидни антитела) е специфично за ревматоидния артрит.
Положителният ревматоиден фактор също е характерен за болестта, но не толкова специфичен, тъй като той може да бъде установен както при здрави, така и при болни с други системни автоимунни заболявания.
Рентгенография
Рентгенографията показва измененията в засегнатите стави.
Артроцентеза (пункция на ставната кухина)
Артроскопия
Чрез артроскопията се извършва директен оглед на ставната мембрана и целенасочена биопсия.
Общовъзприети при диагностицирането на ревматоидния артрит са критериите на Американската ревматологична асоциация.
Диагнозата се поставя с голяма достоверност, ако болният изпълва четири или повече от следните критерии:
- Сутрешна скованост с продължителност над 30 мин.
- Артрит в три или повече ставни зони.
- Артрит на ставите на ръцете.
- Симетричен артрит с едновременно засягане на едни и същи ставни зони от двете страни на тялото.
- Наличие на ревматоидни възли, установени от лекар.
- Наличие на ревматоиден фактор.
- Наличие на типични за ревматоидния артрит рентгенови промени.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Какви видове артрит има?
Ревматоиден артрит – симптоми
