Меню

Ревматоидният артрит принадлежи към групата на автоимунните заболявания. Той е прогресиращо заболяване, което причинява хронично възпаление на ставите като засяга малките и средни по размер стави (като тези на пръстите, китките, краката и глезените). Първоначално възпалителните процеси се насочват към синовията – тъканта, постилаща вътрешната повърхност на ставната кухина. Развитието на заболяването причинява лезии на хрущяла, костни ерозии и загуба на функциите на увредената става. Системният характер на ревматоидния артрит обаче означава, че той може да засегне цялото тяло, включително вътрешните органи. Жените боледуват два-три пъти по-често от мъжете.

За поставяне на диагнозата ревматоиден артрит се използват следните методи:

  • Анамнеза

При разпит пациентите съобщават за отпадналост, загуба на тегло и субфебрилитет (температура до 37.5). От страна на ставите оплакванията включват болка, оток и затопленост. Характерно е, че се ангажират много стави (полиартрит), засягането е двустранно, симетрично. Важна особеност е, че болните имат сутрешна скованост (невъзможност за волево свиване на засегнатите стави) с продължителност над 30 мин. В хода на ставното поражение се развива трайна деформация на засегнатите стави като се стига до загуба на подвижност на ставата.

  • Физикално изследване

Установява се оток на засегнатите стави, леко затопляне и болка при натиск. Най-често засегнати са 2-ра и 3-та метакарпофалангеални (известни като кокалчета по гърба на ръцете, те осъществяват връзката между проксималните фаланги (първите кости на пръстите) и метакарпалните кости (предкитковите кости)) и 2-ра и 3-та проксимални интерфалангеални стави на ръцете, както и гривнените, коленните, глезенните, лакътните и раменните стави. Мускулите в съседство със ставата и между костите на дланите се забелязва, че са изтънели (атрофирали).

В напредналите стадии се развиват ставни деформации. Пръстите са с формата на “бутон” или “бухалка”, китките,  дланите и пръстите оформят профила на “двугърба камила” или деформация тип „М“.

При прегледа се определя и обема на движение в засегнатите стави. Около засегнатите стави, както и по скалпа често се установява наличие на ревматоидни възли. Те представляват твърди бучки, разположени под кожата.

  • Лабораторни изследвания

Показват наличие на лекостепенна анемия, ускорено СУЕ, повишен С-реактивен протеин, ниско серумно желязо и намален ЖСК (желязо-свързващ капацитет).

Установяването на АСРА (антицитрулинирани пептидни антитела) е специфично за ревматоидния артрит.

Положителният ревматоиден фактор също е характерен за болестта, но не толкова специфичен, тъй като той може да бъде установен както при здрави, така и при болни с други системни автоимунни заболявания.

  • Рентгенография – показва измененията в засегнатите стави.
  • Артроцентеза – пункция на ставната кухина
  • Артроскопия с директен оглед на ставната мембрана и извършване на целенасочена биопсия

Общовъзприети при диагностицирането на ревматоидния артрит са критериите на Американската ревматологична асоциация. Диагнозата се поставя с голяма достоверност, ако болният изпълва четири или повече от следните критерии:

  1. Сутрешна скованост с продължителност над 30 мин.
  2. Артрит в три или повече ставни зони.
  3. Артрит на ставите на ръцете.
  4. Симетричен артрит с едновременно засягане на едни и същи ставни зони от двете страни на тялото.
  5. Наличие на ревматоидни възли, установени от лекар.
  6. Наличие на ревматоиден фактор.
  7. Наличие на типични за ревматоидния артрит рентгенови промени.

Прочетете за:
Какви видове артрит има?

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com