Хиперпаратиреоидизмът е заболяване, при което има повишена секреция на паратхормон. Най-често това се дължи на аденом на паращитовидните жлези, много по-рядко на карционом.
Жените са засегнати по-често от мъжете, а възрастовия пик е между 40-50 годишна възраст.
Паратхормона в хронично високи концентрации чрез специфичните си биологични ефекти води до повишаване нивото на калция в кръвта. Повишените нива на хормона довеждат до деминерализация на костите и дифузното им разрушаване.
Как се диагностицира хиперпаратиреоидизъм?
За поставяне на диагнозата хиперпаратиреоидизъм се използват следните методи:
Данни от анамнезата
При някои от пациентите оплакванията могат да бъдат дисктретни и единственото отклонение да бъде случайно открита хиперкалциемия. При хиперпаратиреоидиъм може има прояви от страна на костите, на бъбреците, стомашно-чревния тракт и от страна на други органи.
Костните промени се дължат на повишената активност на остеокластите от паратхормона. Типична, понякога първа и насочваща към диагнозата проява е образуването на т.нар. епулиди (тумори на челюстната кост). Това води до нарушаване на съзъбието и изпадане на зъбите.
Костните лезии, които се образуват в резултат на повишените нива на паратхормон се проявяват клинично с болки (спонтанни и при натиск) и неравности по костите. Настъпават деформации на скелета.
От страна на бъбреците често се развива двустранна хронично рецидивираща нефролитиаза (образуват се конкременти). Нефролитиазата протича с болки и кръв в урината.
От страна на стомашно-чревния тракт болните съобщават за гадене, повръщане, болки в корема и упорит запек.
Тъй като нивата на калция са повишени, той може да се отложи в кожата и това да доведе до упорит сърбеж и разчесвания. А отлагането му в конюнктивата може да предизвика парене, сълзене и чувство за чуждо тяло в окото.
Физикален статус
От огледа могат да се забележи нарушеното съзъбие, както и промените в скелета като кифоза и други.
Лабораторни изследвания
Основно значение имат показателите на калциево-фосфорната обмяна и серумното ниво на паратхормона. Типичната лабораторна находка включва : високи нива на калций в кръвта (хиперкалциемия) и ниски нива на фосфор (хипофосфатемия).
Измерването на високо ниво на паратхормона в условията на хиперкалциемия насочва към хиперпаратиреоидизъм.
В урината се измерва нивото на калциевата и фосфатна екскреция за 24 часа. И двете са увеличени. На тази база първичният хиперпаратиреоидизъм се разграничава от друго състояние с лабораторната констелация хиперкалциемия с повишен паратхормон – фамилна хипокалциурична хиперкалциемия.
От изследванията се установява и повишено серумно ниво на витамин Д.
Рентгеново изследване на костите
Търсят се следните промени: данни за остеопороза, стопяване на крайните фаланги на ръцете (,,симптом на четката“), изтъняване на спонгиозата на плоските кости (череп като ,,матово стъкло“), епулиди в челюстите, кистоподобни лезии в дългите кости .
Ехография на паращитовидните жлези
Може да установи формации в областта на паращитовидните жлези – хиперплазия, аденоми, карциноми.
Сцинтиграфия
Извършва се със селен-метионин или талий-технециев пертехнетат. Предоставя информация за локализацията на първични процес.
Компютърна-томография (КТ) или Ядрено-Магнитен резонанс (ЯМР)
КТ и ЯМР са по-прецизни образни изследвания за определяне на причината за хиперпаратиреоидизъм.
Тънкоиглена аспирационна биопсия
Помага за диференцирането на формации с неясен произход, както и да бъде уточнена хистологичната находка на първичния процес.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Паратхормон
