Начало / Актуални теми / Как се диагностицира хиперпаратиреоидизъм?

Как се диагностицира хиперпаратиреоидизъм?

дек. 16, 2019

диагностицира хиперпаратиреоидизъм

Хиперпаратиреоидизмът е заболяване, при което има повишена секреция на паратхормон. Най-често това се дължи на аденом на паращитовидните жлези, много по-рядко на карционом.

Жените са засегнати по-често от мъжете, а възрастовия пик е между 40-50 годишна възраст.

Паратхормона в хронично високи концентрации чрез специфичните си биологични ефекти води до повишаване нивото на калция в кръвта. Повишените нива на хормона довеждат до деминерализация на костите и дифузното им разрушаване.

Как се диагностицира хиперпаратиреоидизъм?

За поставяне на диагнозата хиперпаратиреоидизъм се използват следните методи:

Данни от анамнезата

При някои от пациентите оплакванията могат да бъдат дисктретни и единственото отклонение да бъде случайно открита хиперкалциемия. При хиперпаратиреоидиъм може има прояви от страна на костите, на бъбреците, стомашно-чревния тракт и от страна на други органи.

Костните промени се дължат на повишената активност на остеокластите от паратхормона. Типична, понякога първа и насочваща към диагнозата проява е образуването на т.нар. епулиди (тумори на челюстната кост). Това води до нарушаване на съзъбието и изпадане на зъбите.

Костните лезии, които се образуват в резултат на повишените нива на паратхормон се проявяват клинично с болки (спонтанни и при натиск) и неравности по костите. Настъпават деформации на скелета.

От страна на бъбреците често се развива двустранна хронично рецидивираща нефролитиаза (образуват се конкременти). Нефролитиазата протича с болки и кръв в урината.

От страна на стомашно-чревния тракт болните съобщават за гадене, повръщане, болки в корема и упорит запек.

Тъй като нивата на калция са повишени, той може да се отложи в кожата и това да доведе до упорит сърбеж и разчесвания. А отлагането му в конюнктивата може да предизвика парене, сълзене и чувство за чуждо тяло в окото.

Физикален статус

От огледа могат да се забележи нарушеното съзъбие, както и промените в скелета като кифоза и други.

Лабораторни изследвания

Основно значение имат показателите на калциево-фосфорната обмяна и серумното ниво на паратхормона. Типичната лабораторна находка включва : високи нива на калций в кръвта (хиперкалциемия) и ниски нива на фосфор (хипофосфатемия).

Измерването на високо ниво на паратхормона в условията на хиперкалциемия насочва към хиперпаратиреоидизъм.

В урината се измерва нивото на калциевата и фосфатна екскреция за 24 часа. И двете са увеличени. На тази база първичният хиперпаратиреоидизъм се разграничава от друго състояние с лабораторната констелация хиперкалциемия с повишен паратхормон  – фамилна хипокалциурична хиперкалциемия.

От изследванията се установява и повишено серумно ниво на витамин Д.

Рентгеново изследване на костите

Търсят се следните промени: данни за остеопороза, стопяване на крайните фаланги на ръцете (,,симптом на четката“), изтъняване на спонгиозата на плоските кости (череп като ,,матово стъкло“), епулиди в челюстите, кистоподобни лезии в дългите кости .

Ехография на паращитовидните жлези

Може да установи формации в областта на паращитовидните жлези – хиперплазия, аденоми, карциноми.

Сцинтиграфия

Извършва се със селен-метионин или талий-технециев пертехнетат. Предоставя информация за локализацията на първични процес.

Компютърна-томография (КТ) или Ядрено-Магнитен резонанс (ЯМР)

КТ и ЯМР са по-прецизни образни изследвания за определяне на причината за хиперпаратиреоидизъм.

Тънкоиглена аспирационна биопсия

Помага за диференцирането на формации с неясен произход, както и да бъде уточнена хистологичната находка на първичния процес.

Автор: д-р Николета Кочанова

Прочетете за:
Паратхормон

Последни публикации