Дилатативната кардиомиопатия се характеризира с дилатация (разширяване) на сърдечните кухини, силно намалена помпена функция на сърцето и трудно лечима сърдечна недостатъчност. Среща се предимно във възрастта 30 – 45 г.
Видове дилатативна кардиомиопатия – етиологична класификация
В зависимост от причината за възникване се различават следните видове дилатативна кардиомиопатия:
Идиопатична дилатативна кардиомиопатия – причината е неизвестна
В около 20 % от случаите се установява фамилност, но начинът на унаследяване не е изяснен напълно.
Специфична дилатативна кардиомиопатия – причината е известна
- алкохолна кардиомиопатия – дължи се на злоупотреба с алкохол
- перипартална кардиомиопатия – развива се в последния месец на бременността или в първите 6 месеца след раждането
- диабетна кардиомиопатия
- кардиомиопатия при затлъстяване
- кардиомиопатия при автоимунни заболявания
- медикаментозно-токсична кардиомиопатия – възниква при лечение с кардиотоксични медикаменти
- възпалителна кардиомиопатия – възниква след остър или хроничен миокардит, причинен от вируси (например Коксаки вируси) , бактерии, паразити
- кардиомиопатия при недоимъчно хранене – при недостиг на калций, фосфор, селен.
Какви промени настъпват при дилатативна кардиомиопатия?
Основен признак на заболяването е кардиомегалията – сърцето е голямо, със заоблен връх и тежи 500 г. и повече. Сърдечните кухини са разширени, а стените на камерите са хипертрофирали. Налице е различна по степен интерстициална фиброза. Откриват се пристенни тромби, по-често в лявата камера.
Намалената способност на сърдечния мускул да се съкращава води до отслабване на помпената функция на сърцето и до сърдечна недостатъчност.
Какви са симптомите при дилатативна кардиомиопатия?
В повечето случаи заболяването се изявява за няколко месеца с тежка сърдечна недостатъчност. Първоначално доминират проявите на левокамерна сърдечна недостатъчност, а в по-напреднал стадий и на деснокамерна.
Болните се оплакват от:
- лесна умора
- задух при малки физически усилия
- нощен задух
- сърцебиене
- кашлица с кървави храчки
- отоци по краката
- ритъмни нарушения.
В разширените сърдечни кухини може да се образуват тромби и да възникнат артериални и белодробни емболии.
Как се поставя диагнозата дилатативна кардиомиопатия?
- данни от анамнезата
- клиничните симптоми – признаци на сърдечна недостатъчност
- физикално изследване – установява се уголемено сърце (кардиомегалия), увеличени сърдечни граници. При аускултация се долавя систолен шум от митрална и трикуспидална инсуфициенция.
- ЕКГ – синусова тахикардия, ритъмни нарушения, AV блок, бедрен блок
- ехокардиография – установяват се уголемени кухини, наличие на париетални тромби
- рентгеново изследване – установява се разширена сърдечна сянка, данни за венозен белодробен застой, интерстициален оток.
- ендомиокардна биопсия – най-често се извършва при наскоро възникнала сърдечна недостатъчност с неясна етиология и изключена коронарна болест.
Дилатативната кардиомиопатия трябва да се разграничи от асимптомна исхемична болест на сърцето, миокардит, особено тип Абрамович-Фидлер, перикардит, клапни пороци и др.
Какво е лечението при дилатативна кардиомиопатия?
Етиологично лечение:
При идиопатичната дилатативна кардиомиопатия няма етиологично лечение. При специфичните форми се цели отстраняване на причината довела до заболяването, например спиране консумацията на алкохол, отстраняване на кардиотоксични медикаменти.
Симптоматичното лечение включва:
- лечение на сърдечната недостатъчност – сърдечни глюкозиди, диуретици АСЕ инхибитори
- лечение на ритъмните нарушения
- предпазване от образуване на тромби в сърдечните кухини – прилагат се антикоагуланти
- лечение с бета-блокери, които намаляват сърдечната честота и кислородната консумация.
Дилатативната кардиомиопатия има прогресиращ ход и неблагоприятно протичане.
Прочетете за:
Уголемено сърце – кардиомегалия
Хипертрофична кардиомиопатия