Род Ентеровируси принадлежи към семейство Picornaviridae. Включва множество човешки и животински представители. Наричат се ентеровируси или чревни вируси, поради това, че се изолират най-често от чревния тракт на човека, но могат да се изолират и от гърлото, носа.
Род Enterovirus обхваща следните групи вируси:
Групи вируси | Серотипове | Болести, които причиняват |
Човешки полиовируси (Human polioviruses) | 3 серотипа: 1, 2, 3 | Полиомиелит, асептичен менингит, фебрилна болест |
Коксаки-вируси група А (Coxackieviruses group A) | 23 серотипа: А1-22, А24 | Болест „ръка-крак-уста“, конюнктивит, фебрилно заболяване |
Коксаки вируси група В (Coxackieviruses group B) | 6 серотипа: В1-6 | Асептичен менингит, неонатална инфекция, Бронхолмска болест, миоперикардит, енцефалит, фебрилна болест |
ECHO вируси (Human echoviruses) | 32 серотипа: 1-9, 11-27, 29-34 | Асептичен менингит, неонатална инфекция, обрив, конюнктивит, фебрилна болест |
Новите ентеровируси (Human enteroviruses) | 4 серотипа: 68-71 | Полиомиелитоподобно заболяване, асептичен менингит, болест „ръка-крак-уста“, епидемичен конюнктивит |
Морфология на ентеровирусите
Ентеровирусите имат следните особености:
- РНК вируси с малки размери (20-30 nm)
- кубичен тип симетрия с икосаедрична форма
- капсидът е изграден от 60 субединици
- устойчиви са на въздействие с етер, тъй като не съдържат липиди във вирусната частица
- разрушават се при 56 ºС за 30 минути, в замразено състояние се съхраняват с години
- киселиноустойчиви са и при рН 3-5 не се инактивират
- оптималната им температура за развитие е 36-37 ºС
- размножават се добре в култури от човешки и маймунски бъбреци и клетъчни линии. Коксаки- вирусите са патогенни за новородени бели мишки.
Как става заразяването с ентеровируси?
Единствените източници на зараза са болните и вирусоносителите. Ентеровирусите се разпространяват чрез фецеса и рядко с назофарингеален секрет по контактно-битов път – чрез замърсени ръце и предмети, вода, храна, насекоми. Обикновено заразяването става по алиментарен път. Възможен е и въздушно-капков механизъм на предаване, но той няма голямо епидемиологично значение.
Попадналите в храносмилателния тракт на човека ентеровируси се размножават в лигавицата на назофаринкса, епитела на тънкото черво, в пайеровите плаки и лимфните възли, откъдето попадат в кръвта. Настъпва виремия и разпространение на вирусите до други органи – главния и гръбначния мозък, мозъчните обвивки, миокарда, кожата.
Инкубационният период при ентеровирусните инфекции варира от 2 до 35 дни.
Микробиологична диагноза на ентеровируси
За доказване на причинителя могат да се изследват фецес, гърлен секрет, везикулозна течност, ликвор, кръв, взети от болен човек.
Микробиологичната диагноза включва:
- изолиране на вируса – извършва се върху клетъчни култури (от човешки ембриони и маймунски бъбреци) и клетъчни линии. За доказване на коксаки-вируси се извършва заразяване на новородени бели мишки.
- серологични изследвания – най-често се използват вируснеутрализираща реакция, комплементсвързваща реакция и преципитация в агаров гел.
Прочетете за:
Какви болести причиняват ентеровирусите? 1-ва част
Ентеровирусни инфекции – 2-ра част