Начало Актуални теми Ентеровируси (чревни вируси)

Ентеровируси (чревни вируси)

ентеровируси
ентеровируси

Род Ентеровируси принадлежи към семейство Picornaviridae. Включва множество човешки и животински представители. Наричат се ентеровируси или чревни вируси, поради това, че се изолират най-често от чревния тракт на човека, но могат да се изолират и от гърлото, носа.

Род Enterovirus обхваща следните групи вируси:

Групи вируси Серотипове Болести, които причиняват
Човешки полиовируси
(Human polioviruses)
3 серотипа: 1, 2, 3 Полиомиелит, асептичен менингит, фебрилна болест
Коксаки-вируси група А (Coxackieviruses group A) 23 серотипа: А1-22, А24 Болест „ръка-крак-уста“, конюнктивит, фебрилно заболяване
Коксаки вируси група В (Coxackieviruses group B) 6 серотипа: В1-6 Асептичен менингит, неонатална инфекция, Бронхолмска болест, миоперикардит, енцефалит, фебрилна болест
ECHO вируси
(Human echoviruses)
32 серотипа: 1-9, 11-27, 29-34 Асептичен менингит, неонатална инфекция, обрив, конюнктивит, фебрилна болест
Новите ентеровируси
(Human enteroviruses)
4 серотипа: 68-71 Полиомиелитоподобно заболяване, асептичен менингит, болест „ръка-крак-уста“, епидемичен конюнктивит

Морфология на ентеровирусите

Ентеровирусите имат следните особености:

  • РНК вируси с малки размери (20-30 nm)
  • кубичен тип симетрия с икосаедрична форма
  • капсидът е изграден от 60 субединици
  • устойчиви са на въздействие с етер, тъй като не съдържат липиди във вирусната частица
  • разрушават се при 56 ºС за 30 минути, в замразено състояние се съхраняват с години
  • киселиноустойчиви са и при рН 3-5 не се инактивират
  • оптималната им температура за развитие е 36-37 ºС
  • размножават се добре в култури от човешки и маймунски бъбреци и клетъчни линии. Коксаки- вирусите са патогенни за новородени бели мишки.

Как става заразяването с ентеровируси?

Единствените източници на зараза са болните и вирусоносителите. Ентеровирусите се разпространяват чрез фецеса и рядко с назофарингеален секрет по контактно-битов път – чрез замърсени ръце и предмети, вода, храна, насекоми. Обикновено заразяването става по алиментарен път. Възможен е и въздушно-капков механизъм на предаване, но той няма голямо епидемиологично значение.

Попадналите в храносмилателния тракт на човека ентеровируси се размножават в лигавицата на назофаринкса, епитела на тънкото черво, в пайеровите плаки и лимфните възли, откъдето попадат в кръвта. Настъпва виремия и разпространение на вирусите до други органи – главния и гръбначния мозък, мозъчните обвивки, миокарда, кожата.

Инкубационният период при ентеровирусните инфекции варира от 2 до 35 дни.

Микробиологична диагноза на ентеровируси

За доказване на причинителя могат да се изследват фецес, гърлен секрет, везикулозна течност, ликвор, кръв, взети от болен човек.

Микробиологичната диагноза включва:

  • изолиране на вируса – извършва се върху клетъчни култури (от човешки ембриони и маймунски бъбреци) и клетъчни линии. За доказване на коксаки-вируси се извършва заразяване на новородени бели мишки.
  • серологични изследвания – най-често се използват вируснеутрализираща реакция, комплементсвързваща реакция и преципитация в агаров гел.

Прочетете за:
Какви болести причиняват ентеровирусите? 1-ва част
Ентеровирусни инфекции – 2-ра част