Начало Актуални теми Еритроцити в урината (кръв в урината)

Еритроцити в урината (кръв в урината)

еритроцити в урината
еритроцити в урината

Наличието на еритроцити в урината се нарича хематурия. Хематурията може да бъде микроскопска / еритроцитурия (наличие на повече от 5 еритроцита на зрително поле) или макроскопска (видимо оцветяване при попадане на повече от 1мл кръв в 1 литър урина).

При червеникаво оцветяване на урината първо трябва да се установи дали се касае за истинска хематурия (наличие на еритроцити) или псевдохематурия (хемоглобинурия, миоглобинурия, употреба на някои медикаменти като рифампицин, НСПВС, билирубин, консумация на някои храни – къпини, цвекло и дори гъста урина).

Какви са причините за поява на еритроцити в урината?
Най-общо причините могат да се класифицират в три големи групи:

  • Преренални: болести на кръвосъсирването (хеморагични диатези); медикаменти (антикоагуланти);
  • Ренални (еритроцитите навлизат в урината през гломерулите): гломерулонефрити, туберкулоза, нефролитиаза, инфаркт, тумори или травми на бъбрека. Тази хематурия често е с кафеникав цвят, дисморфични еритроцити и придружена с протеинурия.
  • Постренални: конкременти и тумори в пикочните пътища и пикочния мехур; възпалителни заболявания (хеморагичен цистит); дивертикули; травми и др. Урината е с розов или червен цвят, може да има кръвни съсиреци, еритроцитите са с нормална морфология.

Списъкът от състояния и заболявания, които могат да се проявят с хематурия, е изключително дълъг. Ето защо, сама по себе си, тя няма голямо диагностично значение и винаги трябва да бъде интерпретирана заедно с други симптоми и изследвания.

Някои от по-важните състояния, протичащи с хематурия са:

Уроинфекция. Придружава се от висока температура, болка в корема, болка и парене при уриниране, често уриниране.  От кръвните изследвания се установява левкоцитоза с олевяване.

Нефритен синдром. Представлява комбинация от хематурия, олигурия, отоци и артериална хипертония и е клинична презентация на различни гломерулонефрити. В чистия си вид може да бъде вследствие на остър постинфекциозен гломерулонефрит, развиващ се след инфекция на горните дихателни пътища. Възможна е комбинация с други симптоми (протеинурия, отоци) като израз на хронични гломерулонефрити.

Пурпура на Schonlein-Henoch. Представлява васкулит, свързан с отлагане на IgA-антитела по стените на кръвоносните съдове. Клиничната манифестация включва кървене от различни  органи и системи. Наред с бъбреците се засяга кожата (хеморагичен палпируем обрив по екстензорните повърхности на тялото, засягащ предимно долните крайници и седалището), гастроинтестиналния тракт (коремна болка и кървене, изявяващо се чрез т.нар. мелена и/или хематемеза), ставите (болка и оток, вследствие на кръвоизлив).

Болест на Берже. Нарича се още IgA-нефропатия, тъй като се счита, че патогенезата е същата като пурпурата на Schonlein-Henoch, но липсват екстрареналните прояви. Манифестира се с рецивираща макроскопска хематурия, която се появява скоро след инфекция на горните дихателни пътища. Може да се установи персистираща еритроцитурия между епизодите.

Бъбречно-каменна болест. Класически се манифестира с внезапна много силна болка в кръста (бъбречна колика), разпространяваща се към гениталиите. Хематурията е резултат от увреждане лигавицата на пикочните пътища при миграцията на конкремента. Възможна е вторична инфекция.

Хематурия след физическо натоварване. Тя е преходна, без придружаващи симптоми, среща се по-често при момчета (деца) и изчезва до 48 часа след физическото натоварване.

Хемолитично-уремичен синдром.  Представлява усложнение на инфекция с определен тип  бактерии (Escherichia coli 0157), вследствие консумация на контаминирана храна. Манифестира се 1-15 дни след кървава диария (D+) или по-рядко инфекция на горните дихателни пътища. Клиниката е на остра бъбречна недостатъчност с влошено общо състояние, тромбоцитопения и хемолитична анемия.

Системен лупус еритематозус. Системно автоимунно заболяване, засягащо целия организъм. Хематурията може да бъде част от проявите на лупусния нефрит, но бъбреците са само един от таргетните органи на това заболяване. Може да са налице кожен обрив (пеперудообразен или дискоиден), язви по устната и/или назалната лигавица, артрит, серозит (плеврит, перикардит), фоточувствителност, неврологични прояви, хематологични промени (анемия, левкопения, тромбоцитопения), алопеция, позитивиране на редица имунологични маркери. Необходими са минимум 4 критерия за поставяне на диагноза.

Синдром на лешникотрошачката. Вродена аномалия, при която аортата и мезентериалната артерия притискат лявата бъбречна вена. Това води до нарушен венозен отток на бъбрека и миграция на еритроцити в урината.

Фамилна хематурия, вследствие генетични аномалии, засягащи структурата на базалната мембрана на бъбречните гломерули (синдром на Алпорт, синдром на тънката базална мембрана).

Бъбречна поликистоза. Наследствено заболяване, характеризиращо се с наличие на множество кисти в двата бъбрека. Постепенно води до терминална бъбречна недостатъчност с необходимост от хемодиализа и бъбречна трансплантация.

Синдром на Goodpasture. Автоимунно заболяване, засягащо базалната мембрана на гломерулите и белодробните алвеоли. Изявата е пулмо-ренален сидром с кървави храчки и кръв в урината, следствие на развиващите се хеморагична пневмония и бързопрогресиращ гломерулонефрит.

Безсимптомната хематурия може да бъде първа и единствена проява на карцином на пикочния мехур или бъбречно-клетъчен рак. Затова абсолютно задължително е активното издирване на причината за нея чрез допълнителни изследвания и диагностични процедури (образни изследвания, цистоскопия).

Автор: Симеон Костадинов

Прочетете за:
Хематурия (кръв в урината)
Еритроцити (RBC)
Изследване на урина – микроскопски анализ