При почти 80 % от пациентите с хипотиреоидизъм е налице засягане на мускулите – хипотиреоидна миопатия. Тя се характеризира с мускулна слабост, болки в мускулите и скованост.
Хипотиреоидната миопатия се наблюдава както при вродена, така и при придобита форма на хипотиреоидизъм, като понякога е характерна черта и на субклиничния хипотиреоидизъм.
Какви са причините за хипотиреоидна миопатия?
Ниските нива на хормоните на щитовидната жлеза са основната причина за появата на хипотиреоидна миопатия.
Дефицитът на тиреоидни хормони води до намален митохондриален оксидативен метаболизъм, забавена гликогенолиза и инсулинова резистентност на клетките. В резултат намалява производството на енергия в мускулите.
Настъпва селективна атрофия на бързите мускулни влакна тип 2 и се забавя мускулната контракция. Като компенсаторна реакция настъпва мускулна хипертрофия, която се получава от натрупването на гликозаминогликани в мускула.
Освен нарушената функция на мускулите, роля в патогенезата на миопатията може да има и структурното увреждане на мускулите.
Промените в пропускливостта на мускулната клетъчна мембрана могат да доведат до повишаване на серумните мускулни ензими, а намаленият клирънс на тези ензими може да допринесе за мускулното увреждане.
Някои лекарства (напр. статините) могат да изострят миопатията при пациенти с хипотиреоидизъм.
Какви са симптомите на хипотиреоидната миопатия?
Болните от хипотиреоидизъм, при които са засегнати мускулите се оплакват от болка в мускулите (миалгия), мускулни крампи и мускулна слабост, особено при физическо натоварване.
Характерна е проксималната мускулна слабост – в раменния и тазовия пояс, която причинява затруднения при изкачване на стълби, ставане от клекнало положение и разресване на косата.
При хипотиреоидната миопатия се наблюдава забавяне на мускулната релаксация и мускулната контракция. Дълбоките сухожилни рефлекси са забавени при около 85% от пациентите с хипотиреоидизъм.
Характерен признак на хипотиреоидната миопатия е миоедемът. Той се демонстрира чрез натиск върху мускулите на ръката, при което се образува видима вдлъбнатина. След няколко секунди тя изчезва.
При възрастните пациенти с хипотиреоидизъм се наблюдава синдром на Hoffman. Характеризира се с псевдохипертрофия на мускулите, болезнени спазми, проксимална мускулна слабост и скованост. Среща се при първичен хипотиреоидизъм, много рядко при вторичен. Счита се, че мускулната псевдохипертрофия при синдрома на Хофман се дължи на отлагането на гликозаминогликани и увеличен размер на мускулните влакна. Често се засягат мускулите на ръцете, краката и езика.
При деца с вроден хипотиреоидизъм се наблюдава синдром на Kocher-Debre-Semelaigne. Характеризира се с генерализирана мускулна хипертрофия, микседем, нисък ръст и кретинизъм.
В повечето случаи тежестта на миопатията корелира с продължителността и степента на дефицит на хормоните на щитовидната жлеза.
Рядко като усложнение може да настъпи рабдомиолиза и остра бъбречна недостатъчност. Провокира се от енергични упражнения, травми, електролитни аномалии. Може да бъде животозастрашаващо състояние.
Как се диагностицира хипотиреоидната миопатия?
При пациентите с хипотиреоидна миопатия се установяват:
- понижени щитовидни хормони (Т4 и Т3), повишен TSH при първичен хипотиреоидизъм и понижен TSH при вторичен хипотиреоидизъм
- повишена креатинкиназа
- Електромиографията (ЕМГ) може да бъде нормална или да демонстрира потенциали с ниска амплитуда
- мускулна биопсия не се прави – може да бъде нормална или да има неспецифични изменения – огнищна некроза, дегенерация на миофибрилите.
Какво е лечението при хипотиреоидна миопатия?
Хипотиреоидната миопатия е обратима при своевременно диагностициране и ефективно лечение на хипотиреоидизма. Симптомите отшумяват в рамките на една година след започване на хормонална заместителна терапия.
Прочетете за:
Сърдечни симптоми при хипотиреоидизъм
Неврологични симптоми при хипотиреоидизъм
