Зеницата представлява променящ се по големина отвор, ограден от вътрешния кант на ириса. Тя регулира количеството светлинни лъчи, които осветяват ретината.
Ширината на зеницата се регулира от два мускула:
- sphincter pupillae – предизвиква стесняване на зеницата. Има парасимпатикова инервация
- dilatator pupillae – разширява зеницата. Има симпатикова инервация.
Как се изследват зениците?
Оглед на зениците
Огледът на зениците се извършва на добре осветено място, но без попадане на пряка светлина. Пациентът може да погледне малко нагоре. Оглежда се формата, големината и цвета на зеницата.
Нормално зеницата има кръгла или овална форма. При наличие на задни синехии, зеницата може да придобие странна форма, например на детелина.
Зеницата нормално има черен цвят, а при просветляване – светлочервен. При наличие на катаракта или ретинобластом, зеницата придобива белезникав цвят. Цветът й е зеленикав при глаукома, жълтеникав при абсец на стъкловидното тяло, а червеникав при кръвоизлив в стъкловидното тяло.
Големината на зеницата варира от 2,75 mm до 4,75 mm в диаметър. Нормално зениците на двете очи са еднакви.
Жените и късогледите имат по-широки зеници от мъжете и далекогледите. Хората със сини очи изглеждат с по-широки зеници. При възрастните хора зениците са по-тесни и ригидни.
При огледа могат да се установят следните промени:
- разлика в размера на двете зеници (анизокория). Тя може да се дължи на:
Тясна зеница (miosis) – според причината за възникване бива два вида:
– паралитична миоза – дължи се на увреждане на очния симпатикус и пареза на m. dilatator pupillae
– възбудна миоза – дължи се на възбуда на очния парасимпатикус и спазъм на m. sphincter pupillae. Това е много по-рядка причина.
Широка зеница (mydriasis) – бива два вида според причината:
– паралитична мидриаза – дължи се на увреждане на очния парасимпатикус и пареза на m. sphincter pupillae
– възбудна мидриаза – дължи се на възбуда на очния симпатикус. Това е по-рядка причина.
- разкръгленост на зениците – те не са идеално кръгли, например при локални зенични увреди, сифилис и др.
Изследване на нормалните зенични реакции
Изследването на нормалните зенични реакции се извършва чрез светлинен източник, като последователно се осветяват двете зеници и се наблюдава реакцията им.
- директна зенична реакция на светлина
Двете очи на пациента се покриват с длани, при което зениците се разширяват. Ако се открие едното око, веднага последва свиване на зеницата му.
- индиректна (консенсуална) зенична реакция на светлина
Най-добре е пациентът да застане наполовина обърнат към прозорец. Закриваме с длан окото, разположено по-близо до прозореца, и изчакваме една минута, за да се разшири малко зеницата на непокритото око. Откриваме покритото око и виждаме ясно, че зеницата на оставеното открито око се свива, т.е. реагира консенсуално.
- зенична реакция на акомодация
При бързо насочване на погледа от далечен към близък предмет се получава свиване на зеницата. Изследват се поотделно двете очи.
- зенична реакция на конвергенция
При фиксиране на погледа към бавно приближаващ се към очите предмет (напр. пръст на лекаря) се получава свиване на зениците и привеждане на двете очни ябълки. При отместване на погледа надалеч, двете зеници се разширяват.
- реакция на Tournay
Представлява разширяване на зеницата на отведеното око при поглед встрани. Дължи се на синкинезия между n. abducens и симпатиковата инервация на дилататора на зеницата.
Зениците се разширяват при страх, болка, психическа възбуда. По време на сън и наркоза те са тесни. Разширяването на зениците при наркоза означава предозиране. При агония зениците са тесни и разширяването им означава настъпване на смърт.
Прочетете за:
Патологични реакции на зеницата – 2-ра част
Тесни зеници (миоза)
Разширени зеници (мидриаза)
Анизокория
