Начало Актуални теми Интоксикация с олово – диагноза, лечение

Интоксикация с олово – диагноза, лечение

интоксикация с олово – лечение
интоксикация с олово – лечение

В първите две статии разгледахме причините за отравяне с олово и симптомите на оловна интоксикация. Сега ще разгледаме как се поставя диагнозата и какво е лечението при интоксикация с олово.

Как се диагностицира отравянето с олово?

За диагностицирането на оловна интоксикация допринасят:

  • анамнестичните данни за контакт с олово
  • клиничната хартина – коремни болки, повръщане, сива ивица по венците
  • лабораторните изследвания

Лабораторните изследвания имат основна роля за диагносицирането на оловна интоксикация. Диагнозата се потвърждава чрез измерване на:

– олово в кръвта над 2,88 µmol/l и в урината – над 0,53 µmol/l
– делтааминолевулинова киселина (ДАЛК) над 8000 µmol/l за 4-часова урина
– копропорфирин над 100µg/24-часова урина
– свободен еритроцитен протопорфирин в кръвта
ретикулоцити над 15/1000
– базофилно пунктирани еритроцити над 0,5/1000

Установяват се данни за увреждане на бъбреците и черния дроб – повишени урея, креатинин, трансаминази в кръвта.

За оценка на натоварването на депата с олово се прави тест с хелатори – след инфузия на 1 g EDTA се измерва екскрецията на олово в урината в следващите 72 часа.

  • рентгенова флуоресценция – измерват се оловните депа в костите.

Какво е лечението при интоксикация с олово?

 Лечението при отравяне с олово включва:

  • незабавно извеждане на пациента от вредната среда и прекратяване на оловната експозиция
  • стомашна промивка с вода и медицински въглен, очистителни средства. Прилага се натриев сулфат, който с оловото образува неразтворим във вода оловен сулфат, изхвърлящ се с изпражненията
  • Mannitol и Dexamethasone при мозъчния оток
  • вливане на водноелектролитни разтвори – осигуряват детоксичен ефект и излъчване на оловото с урината
  • форсирана диуреза
  • хемодиализа при бъбрречна недостатъчност
  • лечение с хелатори при адекватна хидратация за избягване на високи серумни нива и нефротоксичност.

Като антидоти се прилагат CaNa2EDTA (калциев двунатриев етилен диаминтетраацетат), BAL (Димеркапрол), D-пенициламин. Те се свързват с оловото в организма и ускоряват изхвърлянето му чрез урината или фекалиите.

Ако има голямо натрупване на олово в костите, хелацията води до придвижване на оловото обратно – от костите в кръвта и меките тъкани и стойностите на оловото в кръвта след като са били нормализирани, отново се повишават.

  • симптоматично лечение на коремните болки (спазмолитици), артериалната хипертония (антихипертензивни средства), анемията (фолиева киселина).

На работещите в среда с олово на всеки 6 месеца профилактично се измерва оловото в кръвта. При еднократни стойности над 1,45 µmol/l или 0,92 µmol/l при две последователни измервания през един месец пациентът трябва да преустанови работа в тази среда. Не се прилага хелационна терапия за профилактика на работещите в среда с олово.

Прочетете за:
Отравяне с олово – какви са пътищата на интоксикация?
Отравяне с олово – симптоми