Синромът на Кушинг е клинично състояние, което се характеризира с продължителна повишена секреция на кортизол. Той се разделя на две форми – ятрогенна и ендогенна. Поради широкото приложение на глюкокортикоидите в клиничната практика ятрогенната форма е много разпространена. Ендогенният синдром на Кушинг се разделя на АКТХ-зависима и АКТХ-независима форма. От АКТХ-зависимите форми най-честа причина за възникване на синдрома е наличието на аденом на хипофизата, който секретира адренокортикотопен хормон (АКТХ). Към АКТХ-независимите причини се отнася повишената автономна продукция на кортизол от надбъбречните жлези при наличието на аденом, карцином или надбъбречна хиперплазия.

Диагнозата синдром на Кушинг се поставя с помощта на няколко метода:

  • Анамнестични данни и клинична симптоматика

Характерно е, че симптомите се развиват бавно в продължение на месеци и години. Първи и най-чест симптом обикновено е затлъстяването. То обхваща лицето, шията, туловището и коремната област. Докато крайниците обратно на това – изтъняват. Друга честа проява е високото кръвно налягане. Освен това пациентите съобщават за мускулна слабост – трудно се изправят от клекнало или легнало положение и трудно се изкачват по стълби. Сред проявите е и остепорозата водеща до патологични фрактури на костите. Честа проява са и невропсихичните нарушения като емоционална лабилност, раздразнителност, безпокойство, панически атаки, безсъние, депресия и повишена склонност към самоубийство.

При жените може да са налице менструални смущения – олиго- и аменорея, а при мъжете повишените нива на кортизол могат да доведат до загуба на либидо и импотентност.

Високите нива на кортизол имат потискащо действие и върху имунната система и това води до развитието на чести инфекции при тези пациенти.

  • Физикален преглед

При оглед на пациента може да се забележи характерно окръгляне на лицето – т.нар. facies lunata поради отлагане на мастна тъкан по бузите и брадичката. Други белези са: наличието на мастна гърбица (поради отлагане на мастна тъкан около 7-ми шиен прешлен) и т.нар. „биволски врат“ (поради натрупване на мастна тъкан в супраклавикуларните ямки). Понякога се наблюдава акантозис нигриканс около врата и в областта на аксилите. При оглед на корема често се забелязват широки, дълбоки червено-виолетови стрии.

  • Лабораторни изследвания

При съмнения за синдром на Кушинг се изследва кортизола в кръвта. Изследването се прави сутрин и вечер, защото нивата на хормона са различни. Най-високи са сутрешните и най-ниски вечерните. При Кушинг този кортизолов ритъм е нарушен, а стойностите задължително са силно завишени. Изследва се също така свободен кортизол в 24-часова урина – като се установяват завишени стойности.

Важен тест в диагностиката е дексаметазоновият супресионен тест. Той се състои в следното: след приема на 1 мг дексаметазон  (кортикостероиден медикамент) в 23 часа се отчита нивото на плазмения кортизол на другата сутрин в 8 часа. При синдром на Кушинг има недостатъчно потискане на секрецията на серумния кортизол и затова се установяват завишени стойности. Този тест решава въпроса дали има или не хиперкортицизъм.

Други супресионни тестове, които се използват са:

Малък блокаж с дексаметазон (0,5 мг на 6 часа за 2 дена) – нормално на 2 ден трябва да се отчете спадане на кортизола в урината.

Голям блокаж с дексаметазон (2 мг на 6 часа за 2 дена).

От лабораторните изследвания при синдром на Кушинг могат да се установяват още промени в кръвната картина: повишени стойности на хемоглобин, еритроцити и ретикулоцити, тромбоцити и левкоцити (левкоцитоза с лимфо- и еозинопения).

Често се установяват и нарушения във въглехидратния толеранс – повишени нива на кръвната захар на гладно или в хода на провеждане на орален глюкозотолерантен тест.

КТ (компютърна томография) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – Могат да установят лезии в зоната на хипоталамуса, хипофизата или надбъбречните жлези. Този метод помага да се открие причината за синдрома на Кушинг.

Прочетете за:
Синдром на Кушинг
Кортизол

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com