Синромът на Кушинг е клинично състояние, което се характеризира с продължителна повишена секреция на кортизол. Той се разделя на две форми – ятрогенна и ендогенна. Поради широкото приложение на глюкокортикоидите в клиничната практика ятрогенната форма е много разпространена.
Ендогенният синдром на Кушинг се разделя на АКТХ-зависима и АКТХ-независима форма. От АКТХ-зависимите форми най-честа причина за възникване на синдрома е наличието на аденом на хипофизата, който секретира адренокортикотопен хормон (АКТХ). Към АКТХ-независимите причини се отнася повишената автономна продукция на кортизол от надбъбречните жлези при наличието на аденом, карцином или надбъбречна хиперплазия.
Как се диагностицира синдром на Кушинг?
Диагнозата синдром на Кушинг се поставя с помощта на няколко метода:
Анамнестични данни и клинична симптоматика
Характерно е, че симптомите се развиват бавно в продължение на месеци и години. Първи и най-чест симптом обикновено е затлъстяването. То обхваща лицето, шията, туловището и коремната област. Докато крайниците обратно на това – изтъняват.
Друга честа проява е високото кръвно налягане. Освен това пациентите съобщават за мускулна слабост – трудно се изправят от клекнало или легнало положение и трудно се изкачват по стълби. Сред проявите е и остепорозата водеща до патологични фрактури на костите. Честа проява са и невропсихичните нарушения като емоционална лабилност, раздразнителност, безпокойство, панически атаки, безсъние, депресия и повишена склонност към самоубийство.
При жените може да са налице менструални смущения – олиго- и аменорея, а при мъжете повишените нива на кортизол могат да доведат до загуба на либидо и импотентност.
Високите нива на кортизол имат потискащо действие и върху имунната система и това води до развитието на чести инфекции при тези пациенти.
Физикален преглед
При оглед на пациента може да се забележи характерно окръгляне на лицето – т.нар. facies lunata поради отлагане на мастна тъкан по бузите и брадичката. Други белези са: наличието на мастна гърбица (поради отлагане на мастна тъкан около 7-ми шиен прешлен) и т.нар. „биволски врат“ (поради натрупване на мастна тъкан в супраклавикуларните ямки). Понякога се наблюдава акантозис нигриканс около врата и в областта на аксилите. При оглед на корема често се забелязват широки, дълбоки червено-виолетови стрии.
Лабораторни изследвания
При съмнения за синдром на Кушинг се изследва кортизола в кръвта. Изследването се прави сутрин и вечер, защото нивата на хормона са различни. Най-високи са сутрешните и най-ниски вечерните. При Кушинг този кортизолов ритъм е нарушен, а стойностите задължително са силно завишени. Изследва се също така свободен кортизол в 24-часова урина – като се установяват завишени стойности.
Важен тест в диагностиката е дексаметазоновият супресионен тест. Той се състои в следното: след приема на 1 мг дексаметазон (кортикостероиден медикамент) в 23 часа се отчита нивото на плазмения кортизол на другата сутрин в 8 часа. При синдром на Кушинг има недостатъчно потискане на секрецията на серумния кортизол и затова се установяват завишени стойности. Този тест решава въпроса дали има или не хиперкортицизъм.
Други супресионни тестове, които се използват са:
Малък блокаж с дексаметазон (0,5 мг на 6 часа за 2 дена) – нормално на 2 ден трябва да се отчете спадане на кортизола в урината.
Голям блокаж с дексаметазон (2 мг на 6 часа за 2 дена).
От лабораторните изследвания при синдром на Кушинг могат да се установяват още промени в кръвната картина: повишени стойности на хемоглобин, еритроцити и ретикулоцити, тромбоцити и левкоцити (левкоцитоза с лимфо- и еозинопения).
Често се установяват и нарушения във въглехидратния толеранс – повишени нива на кръвната захар на гладно или в хода на провеждане на орален глюкозотолерантен тест.
КТ (компютърна томография) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
Могат да установят лезии в зоната на хипоталамуса, хипофизата или надбъбречните жлези. Този метод помага да се открие причината за синдрома на Кушинг.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Синдром на Кушинг
Кортизол
