Меню

Аортната клапна стеноза представлява стеснение на аортния клапен отвор, което затруднява изтласкването на кръвта от лява камера в аортата. Нормалната клапа има площ 3,0 – 3,5 cm². При аортна стеноза тя намалява под 2 cm² и може да стигне под 0,5 cm². Когато притокът на кръв през аортната клапа се намали, сърцето трябва да работи по-усилено, за да изпомпва кръв към тялото. В крайна сметка тази допълнителна работа на сърцето може да бъде причина за появата на симптоми, както и евентуално да доведе до отслабване на сърдечния мускул.
Клапната аортна стеноза бива вродена и придобита.

За поставяне на диагнозата аортна стеноза се използват следните методи:

Анамнеза
Най-честите оплаквания на пациентите са: силни сърдечни удари и прескачания, задух, стенокардни болки и главозамайване, свързано с ниското артериално налягане. Пациентите могат да съобщят за намаляване на нивото на активност или намалена способност за извършване на нормални дейности, изискващи леко усилие.

Физикално изследване
При болните се установява блед цвят на кожата на лицето. Сърдечната дейност е забавена. Пулсът е малък (pulsus parvus) и пулсовата вълна поради стенозата бавно нараства (pulsus tardus). Сърдечният удар е изместен надолу в 6-то междуребрие и наляво. Той е разширен, усилен и повдигащ. Върху аортната клапа, във второ междуребрие отдясно на гръдната кост, се установява систолно котешко мъркане (систолен фремисман). При аускултация се установява груб, стържещ систолен шум на аортното аускултаторно място. Той се разпространява към шията, по хода на каротидните артерии, но може да се чува и върху целия прекордиум. Шумът е тип кресчендо-декресчендо – започва след отварянето на аортната клапа, усилва се и след това намалява и завършва пред втори тон. Преди началото на шума може да се долови аускултаторно систолен клик на изтласкване – той е свързан с отварянето на стеснената аортна клапа.

Електрокардиограма (ЕКГ) – дава белези за обременяване на лявата камера. Определя се като ляв тип и се представя с високи R зъбци в I, aVL и V5,6 и дълбоки S зъбци във V1,2.

Каротидна сфигмограма
Графичното регистриране на колебанията на артериалната стена чрез трасдюсер и електрокардиограф се нарича сфигмография. Получава се типична крива наречена сфигмограма. Характерът на сфигмограмата се изменя в зависимост от работата на сърцето и от особеностите на съдовата стена. Каротидната сфигмограма се състои от възходяща част – анакрота, низходяща част – катакрота, инцизура представляваща назъбване на низходящято рамо на кривата, последвано от дикротично колебание. Анакротата съответства на повишението на налягането в аортата по време на камерната систола. Катакротата отговаря на спадането на аортното налягане. Инцизурата се образува от затварянето на аортната клапа.

При аортна стеноза каротидната сфигмограма има бавно възкачваща анакрота, назъбена като гребен на петел, времето на изтласкване е удължено.

Ехокардиография – метод на първи избор за установяване на наличието на аортна стеноза, както и за нейната тежест. Благодарение на ехокардиографията може да се определи клапната морфология (уникуспидна, бикуспидна), наличието на калциноза на платната и ограниченото отваряне на клапата. Определя се степента на хипертрофия (задебеляване) на лявата камера и нейната функция. Чрез доплер-ехокардиографията се определя систолния градиент през клапата.

Рентгенография на гръдния кош – може да помогне да се определи дали сърцето е уголемено, което може да възникне при стеноза на аортната клапа. Също така определя състоянието на белите  дробове, което има важно значение при възникнали усложнения вследствие на сърдечна недостатъчност.

Стрес тест (велоергометрия) – този тест оценява функционалното състояние и физическия капацитет на сърцето, мускулите и белите дробове в условията на постепенно повишаващо се физическо натоварване (въртене на педалите на неподвижно колело или ходене по пътечка). Тестът задължително се провежда под наблюдение на лекар. По време на теста се провежда продължителен ЕКГ запис и периодично се измерва артериалното налягане. Чрез този тест асимптоматичните пациенти с аортна стеноза могат да развият симптоматика, вкл. може да се очаква развитие на пресинкоп\синкоп. Теста се отчита като позитивен, когато се развие някаква симптоматика.

Сърдечна катетеризация – този тест не се използва често за диагностициране на заболяване на аортната клапа, но може да се използва, ако други тестове не са в състояние да диагностицират състоянието или да определят тежестта му. При тази процедура лекарят прокарва тънка тръба (катетър) през кръвоносен съд в ръката или слабините и го насочва към артерия в сърцето. Лекарите могат да инжектират оцветител през катетъра, което помага на артериите да станат видими на рентген (коронарна ангиограма). Това предоставя подробна картина на сърдечните артерии и информация за това  как функционира сърцето. Също така позволява да се измери налягането сърдечни камери.

Прочетете за:
Стеноза на аортната клапа
Ехокардиография

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com
Do NOT follow this link or you will be banned from the site!