Остеопорозата е заболяване, характеризиращо се с нарушена здравина на костите, предразполагащо индивида към повишен риск от фрактури. Здравината на костите отразява съчетанието на две основни характеристики: костна плътност и качество на костната тъкан.
От остеопороза страдат както жените, така и мъжете, но скоростта на загуба на костна тъкан при мъжете е многократно по-бавна от тази при жените.
Рисковите фактори за развитието на остеопороза се свързват с настъпването на менопауза или ранна менопауза – т.нар. постменопаузална остеопороза, която е в следствие на отпадане на яйчниковата функция.
Друг рисков фактор са заболявания като захарен диабет, Базедова болест, ревматоиден артрит, хронични чернодробни и бъбречни заболявания, левкози, първичен/вторичен хипогонадизъм при мъжете. На плътността на костите може да повлияе и продължителното лечение с медикаменти, увреждащи костната структура или неправилната хранителна диета. Неблагоприятни са също и тютюнопушенето, прекомерната консумация на кафе и злоупотребата с алкохол.
Съществува и възрастово обусловена – т.нар. сенилна остеопороза, настъпваща при жените и мъжете над 70-годишна възраст, свързана с промените на стареенето.
Как се диагностицира остеопороза?
За поставяне на диагнозата остеопороза се използват следните методи:
Анамнеза
Чрез разпит на пациента лекарят се запознава по-подробно с неговите оплаквания. Заболяването протича дълго време безсимптомно. Характерен признак се счита болката в най-силно засегнатите кости. Най-често първо се явява долния гръден и горния поясен отдел на гръбначния стълб. Тя се усилва в изправено положение, при движение, физическа работа, а се успокоява при покой и в легнало положение.
Основна проява на остеопорозата могат да бъдат фрактурите. При възникнала фрактура клиничната симптоматика се определя от нейната локализация и тежест. Типично е, че те настъпват при минимална травма, като падане от малка височина (от легнало, седнало или право положение или височина по-малка от човешки ръст). Първата фрактура се явява най-често в гръбначните прешлени. Появява се остра болка, локализирана около мястото на фрактурата. Болката се усилва при движение, кихане и кашляне.
Важно при снемането на анамнезата е да бъдат уточнени рисковите фактори и съпътстващите заболявания.
Физикален статус
При прегледа на пациента могат да бъдат установени деформации на гръбначния стълб в резултат на фрактурите.
Лабораторни изследвания
Започва се с кръвни изследвания, които служат за начален скрининг за остеопороза и наличието на вторична причина за нея. Те включват:
Пълна кръвна картина (ПКК) – наличието на отклонения в кръвната картина могат да насочат към по-задълбочени изследвания в насока хематологично заболяване.
Серумен калций и фосфор – екстремно високи стойности на калция могат да насочат мисълта към хиперпаратиреоидизъм или злокачествено заболяване, докато ниските са съмнителни за хиповитаминоза Д.
Паратиреоиден хормон – повишава се при хиперпаратиреоидизъм и напреднала хронична бъбречна недостатъчност.
Нива на витамин Д – хиповитаминозата се свързва с нарушено костно изграждане.
Магнезий – той участва в усвояването на калция и ниските му нива са предпоставка за хипокалциемия.
Тиреостимулиращ хормон (ТСХ) и тиреоидни хормони за изключване на нарушена функция на щитовидната жлеза.
Уринен или серумен кортизол – за изключване на хиперкортицизъм.
Тестостерон и гонадотропни хормони – при млади мъже с ниска костна плътност.
Алкална фосфатаза – това е ензим, който се отделя от черния дроб и костите. При ускорено костно ремоделиране стойностите се повишават.
Чернодробни ензими (АСАТ, АЛАТ, ГГТ) – отразяват чернодробната функция.
Образни изследвания:
Рентгенологично изследване – костната загуба е доловима при рентгенография при напредналите форми. Най-често се изследват гръдният и поясният сегмент на гръбначния стълб. Задължително е провеждане на рентгенография на съответната кост при настъпила фрактура.
Двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DЕXA) – златен стандарт за измерването на костна минерална плътност. Измерва се костната плътност в областта на прешленните тела и проксимално бедро. Костната плътност се оценява чрез т.нар. “T-score”. T-score от -2,5 се квалифицира като остеопороза, T-score от -1 до -2,5 предполага остеопения или изтъняване на костите, T-score от -1 се квалифицира като нормален резултат.
Като резервни методики се ползват периферните рентгенови методики – периферна двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (pDXA) и периферна количествена компютърна томография (pQCT).
Ултразвуковата остеодензитометрия (QUS – quantitive ultrasound scan) е неинвазивно и безболезнено изследване. Използват се ултразвукови вълни, с помощта на които се измерва костната плътност в различни участъци – най-често в областта на петата.
Костна биопсия (трансилиачна)
Костната биопсия е инвазивен и болезнен. Използва се главно за изключване на специфични костни заболявания.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Лекарства за лечение на остеопороза
Остеопороза
Рискови фактори за остеопороза
