Меню

От инфекциите на долните пикочни пътища най-често е възпалението на пикочния мехур – циститът. Това възпаление е с по-висока честота при жени, поради по-късата уретра (канала, който отвежда урината от пикочния мехур) и нейната близост с влагалището и ануса.

Според причината циститите се разделят на:

Инфекциозни цистити:

  • бактериални – най-чести. Причинители могат да бъдат coli, Proteus, Klebsiella и други.
  • вирусни, причинени от аденовируси, грипни вируси и др.
  • гъбични – предимно при хора с понижен имунитет и с диабет. Могат да бъдат причинени от Mycoplasma hominis, Candida albicans и други.
  • паразитни – Тrihomonas vaginalis, Chlamidia trachomatis, Schistosoma haematobium.

Неинфекциозни цистити – химични, термични, лекарствени, радиационни, токсикоалергични.

Бактериалният патоген поразява мехура по възходящ път през уретрата (асцендентно) в най-голям процент от случаите. Не трябва да се подценява и възможността за възпаление на пикочния мехур след рутинни диагностични и лечебни урологични манипулации – катетеризация, трансуретрална операция и други. Микробният причинител може да порази пикочния мехур и по кръвен път при грип, пневмония и други.

За поставяне на диагнозата остър цистит се използват следните методи:

Анамнеза – Пациентите съобщават за често уриниране, понякога достигащо до лъжливо незадържане на урината, болки и парене при уринирането. Урината е мътна на цвят, а понякога може да има и ясна кръв.

Физикално изследване – При прегледа се установява палпаторна болезненост над симфизата, особено добре изразена при бимануална палпация: при жените вагинално-супрапубично, при мъжете ректално-супрапубично. Температурата обикновено е нормална.

Лабораторни изследванияИзследването на урината потвърждава диагнозата. Установява се еритроцитурия ( 5-10-50 еритроцита на поле), левкоцитурия (10-50 левкоцита на поле) до пиурия (наличие на гной в урината). Реакцията на урината най-често е кисела, а при вторичните цистити може да бъде алкална поради наличие на придружаваща уроинфекция.

Особено голямо значение има бактериологичното изследване на урината, което дава възможност за идентификация на микробния причинител с доказване на сигнификантна бактериурия – посявка и антибиограма, което дава възможност и за най-правилното насочване към лечението.

Промени в кръвната картина обикновено не се наблюдават с изключение на тежките форми на цистит (гангренозен), при които може да има левкоцитоза и ускорено СУЕ.

Венозна урография – контрастно рентгеново изследване, при което във вена на пациента се инжектира водноразтворимо йодно контрастно вещество. То преминава от кръвта в чашките и легенчето на бъбреците, след което в уретерите, пикочния мехур и уретрата, при което очертава контура на цялата отделителна система. При това изследване може да намери умерено разширение на тазовите части на уретерите, намален обем на пикочния мехур, неравност на контура му, а при деца – наличие на везикоуретерален рефлукс (връщане на урина от пикочния мехур през уретера към бъбреците).

Цистоскопия –  ендоскопко изследване на пикочния мехур през уретрата. По правило е противопоказана при острия цистит поради силната болезненост, спазми на мехура и възможността за допълнително инфектиране и изостряне на заболяването. Но може да се извърши след стихване на острите прояви при неясност в диагнозата и наличие на допълнителни фактори, провокиращи инфекцията като тумори, конкременти и други.

Прочетете за:
Остър цистит

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com