Ракът на панкреаса е заболяване, при което здравите клетки в панкреаса спират да функционират правилно и нарастват безконтролно. Тези ракови клетки могат да се натрупват и да формират маса, наречена тумор. Туморът най-често се локализира в главата на панкреаса, но също така може да бъде разположен и в тялото или опашката.
Ракът на панкреаса може да метастазира по лимфен и хематогенен път. Освен това може да прораства към съседни структури като дуоденума, стомаха, жлъчните пътища и други.
Рискови фактори за развитието му са:
- възраст – рискът от развитие на карцином на панкреаса се увеличава с възрастта
- пол – по-често са засегнати мъжете
- тютюнопушене
- затлъстяване
- повишена консумация на алкохол
- химикали – излагането на определени химикали, като пестициди, бензол, някои багрила и нефтохимикали, може да увеличи риска от развитие на карцином на панкреаса
- заболявания – хроничен панкреатит, пернициозна анемия.
Как се диагностицира рак на панкреаса?
За поставяне на диагнозата рак на панкреаса се използват следните методи:
Анамнеза
Симптоматиката зависи от големината и локализацията на тумора. В началото може да липсват оплаквания. По-късно се появяват отпадналост, загуба на апетит и значително отслабване.
При рак на главата на панкреаса най-характерният симптом е т.нар. „безболкова жълтеница“ – пожълтяват кожата и очите, потъмнява урината, изпражненията са ахолични (светли, бели), появява се сърбеж по кожата.
Друг типичен симптом е болката, особено при локализация в тялото на панкреаса. Тя е особено силна, засилва се при положение по гръб и се облекчава при сядане или навеждане напред.
При рак в опашката на панкреаса се появяват нарушения във въглехидратния толеранс или изявен захарен диабет.
Физикално изследване
При оглед на пациента се забелязва пожълтяване на кожата и лигавиците. Чрез палпация може да бъде установена хепатомегалия (увеличаване на черния дроб), както и един много характерен симптом на Courvoisier – увеличен, неболезнен жлъчен мехур. Може да бъде установено ненормално натрупване на течност в корема, наречено асцит, което да е признак за карцином на панкреаса.
Лабораторни изследвания
Стойностите на билирубина могат да бъдат увеличени, поради блокиране на общия жлъчен канал от тумора. Туморните маркери също допринасят за диагнозата – CA19-9 често е по-висок при хора с карцином на панкреаса.
Образни изследвания
Абдоминалната ехография – с нея може да се установи тумор с размер над 20 mm, дилатация на общия жлъчен канал (дуктус холедохус) и/или главния панкреасен канал (дуктус панкреатикус майор), ангажиране на съседни органи, чернодроби метастази, асцит.
Компютърна томография (КТ) – може да визуализира тумора, да покаже обхванати ли са съседни структури. Резултатите от този тест могат да помогнат да се реши дали туморът може да бъде отстранен с операция.
Позитрон-емисионната томография (PET) може да отдиференцира възпалителните заболявания от тумори.
Ендоскопска ретроградна холецисто-панкреатикография (ЕRCP) – преимуществото е във възможността, освен да изобрази жлъчното дърво, да се постави стент за декомпресия на жлъчното дърво и да се вземе четкова биопсия за цитологично изследване.
Важно място в диагностиката и стадирането на панкреасния карцином заема ендоскопската ехография, която може да се комбинира с тънкоиглена аспирационна или „тру кът” биопсия.
Лапароскопия
Лапароскопията може да се използва за диагностика и предоперативно стадиране – дава възможност за директна визуализация, взимане на материал за хистологично изследване, приложение на лапароскопска ехография.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Карцином на панкреаса