Феохромоцитомът е рядък, обикновено доброкачествен тумор. Той е невроендокринен тумор, който в 90% от случаите е с локализация в надбъбречните жлези (медулата им) и в около 10% е с екстраадренален произход (параганглиом).
Тези тумори секретират катехоламини – адреналин и норадреналин, което обуславя симптоматиката на заболяването.
Повечето феохромоцитоми се откриват при хора на възраст между 40 и 50 години. Но туморът може да се развие във всяка възраст.
Как се диагностицира феохромоцитом?
За поставяне на диагнозата феохромоцитом се използват следните методи:
Анамнеза
В клиничната картина на преден план излиза артериалната хипертония, която е водещ симптом при над 90% от болните. В повечето случаи тя е с кризисен характер, като в междукризисния период артериалното налягане може да бъде повишено или нормално, но обикновено показва голяма лабилност. Кризите често са съпроводени с класическата за феохромоцитом триада (главоболие, сърцебиене, изпотяване) и богата вегетативна симптоматика (тремор, побледняване или почервеняване на лицето, тръпки, замъглено зрение и т.н.).
Обикновено пристъпите се провокират от физически усилия, стрес или алкохол. Болните имат немотивирана загуба на тегло и субфебрилитет. В междукризисния период се оплакват от студени крайници, непоносимост към топлина, склонност към констипация (запек).
Физикално изследване
Установяват се високи стойности на кръвното налягане, пулсът често е ускорен над 100 удара в минута. Кожата може да бъде настръхнала, бледа, студена.
Лабораторни изследвания
При 50% от пациентите се наблюдават въглехидратни нарушения (предиабетни нарушения или изявен симтоматичен захарен диабет), тоест стойностите на кръвната захар могат да бъдат повишени.
Важно значение за поставяне на диагнозата има изследването на метанефрини в 24-часова урина (норма до 1,3 мг/24ч.). Урината трябва да се събира при високо кръвно налягане или при кризи. Ако при високо кръвно налягане метанефрините са нормални, феохромоцитом се изключва.
Катехоламини в 24-часова урина като тест са съпоставими по специфичност и чувствителност с метенефрините.
Определянето на хромогранин А (серумен маркер за пептид-продуциращи тумори и неврогенни тъкани) има висока диагностична стойност при феохромоцитом и корелира с големината на тумора.
Фармакологични тестове
Прилагат се при съмнителни биохимични резултати и нормално/гранично артериално налягане, но с клинични данни за тумор на симпатикусовата нервна система. Не се провеждат при бъбречна недостатъчност, сърдечна недостатъчност, прекаран сърдечно-съдов или мозъчно-съдов инцидент. Около 1 седмица преди теста се отстраняват медикаментите, повлияващи централната и периферната нервна система.
Тест с глюкaгон
Диагнозата феохромоцитом се потвърждава при поне трикратно повишение на плазмените катехоламини спрямо първоначалните им стойности след 1-3 минути след прилагане на 1-2 мг глюкагон интравенозно. Систолното атрериално налягане също се повишава с >20 mm Hg.
Тест с клонидин (хлофазолин)
Провежда се при артериално налягана > 160/110 mm Hg . Плазмените катехоламини се определят в началото и 3 часа след прием на 0,3 мг клонидин. Нормално катехоламините трябва да спаднат, но при феохромоцитом този ефект не се постига.
- Компютърна-томография(КТ) и Ядрено-Магнитен Резонанс (ЯМР) – дават представа за локализацията на тумора.
- 123I-метайодобензилгуанидин (MIBG) сцинтиграфия – провежда се при подозрения за феохромоциром на базата на клинични и хормонални характеристики и негативни образи при визуализиращите методи. С помощта на този метод се откриват и екстраадренално (с локализация извън надбъбречните жлези) разположени тумори.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Феохромоцитом
