Меню

Инсулиномите са секретиращи инсулин тумори от панкреатичен произход, които причиняват хипогликемия (ниски нива на кръвната захар). В 90% от случаите инсулиномите се определят като доброкачествени.

Повечето инсулиноми са разположени в панкреаса. Екстрапанкреатичните инсулиноми, причиняващи хипогликемия, са изключително редки (честота <2%). Те могат да се открият в дуоденум, тънко черво, хилус на черен дроб или слезка, бронхи.

Честотата на разпространение на този тумор е около 1-3 на милион души годишно.

Поставянето на диагнозата инсулином може да бъде предизвикателство. Необходимо е използването на следните методи:

Анамнеза

Симптомите при инсулином се определят от честотата и тежестта на хипогликемиите, предизвикани от неадекватно повишената секреция на инсулин. Формират се два типа симптоми:
1. Автономни симптоми – разтреперване, силен глад, гадене, тахикардия, неспококойствие, тревожност, бледо или зачервено лице;
2. Невроглюкопенични симптоми – разсеяност, странно поведение, внезапна отпадналост и умора, намалена концентрационна способност, главоболие, сънливост, агресивност, промени в съзнанието.

Класическа за инсулином се смята триадата на Уипъл:

  • наличие на симптоми на хипогликемия (автономни и невроглюкопенични симптоми)
  • измерване на ниски стойности на кръвната захар
  • възстановяване на състоянието след даването на глюкоза.

Лабораторни изследвания
При съмнение за инсулином се провежда тест с гладуване в болнична обстановка.
При този тест кръвната захар се проследява на кратки интервали и при регистриране на кръвна захар ≤ 2,8 mmol/l от същата проба кръв се изследва имунореактивен инсулин (ИРИ). Идеята на този тест е проследяване нивата на кръвната захар в хода на поне 72 часово гладуване.

Следните отношения се приемат за доказателствени за неадекватен хиперинсулинизъм и за поставяне на диагнозата инсулном:

ИРИ (µIU/ml): глюкоза (mg%) – нормално <0,25
ИРИ (µIU/ml) x 100 : {глюкоза(mg%) -30} – нормално <49

От кръвните проби допълнително се изследват проинсулин и С-пептид. Като показателни за наличие на ендогенна причина за инсулинова свръхпродукция се приемат нива на инсулина > 5 mIU/l и С-пептид > 200 pmol/l, на фона на ниски стойности на кръвната захар.

Ако има подозрение за трайно приложение на медикаменти като Сулфанилурейни препарати (СУП) от страна на пациента (с цел симулация) се извършва и токсохимичен анализ за СУП.

Компютърна томография (КТ) и/или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – използват се за визуализиране на местоположението и размерите на източника на патологична секреция на инсулин.

Ендоскопски ултразвук – това е минимално инвазивна процедура. По време на ендоскопския ултразвук, лекарят вкарва дълга, гъвкава тръба в устата и надолу през стомаха и тънките черва. Тръбата съдържа ултразвукова сонда, която излъчва звукови вълни, които произвеждат подробни изображения на панкреаса. След като инсулинома е локализиран, лекарят може да вземе малка проба тъкан за анализ. Това може да се използва, за да се определи дали туморът е злокачествен.

Прочетете за:
Какво представлява инсулиномът?

  • ПОСЛЕДВАЙ НИ!

  • Съдържанието на този уеб сайт има само информативна цел и не може да замени консултацията с лекар. По въпроси, свързани с Вашето здраве винаги се съветвайте с личният си лекар или друг медицински специалист.
© 2006-2020 Ars Medica.bg Всички права запазени. Всяко възпроизвеждане, променяне, публикуване на част или цялото съдържание на този сайт без предварително писменно разрешение от Ars Medica.bg е забранено Сайтът е изработен от Ait-WebDesign.com