Начало Актуални теми Как се поставя диагнозата инсулином?

Как се поставя диагнозата инсулином?

диагнозата инсулином
диагнозата инсулином

Инсулиномите са секретиращи инсулин тумори от панкреатичен произход, които причиняват хипогликемия (ниски нива на кръвната захар). В 90% от случаите инсулиномите се определят като доброкачествени.

Повечето инсулиноми са разположени в панкреаса. Екстрапанкреатичните инсулиноми, причиняващи хипогликемия, са изключително редки (честота <2%). Те могат да се открият в дуоденум, тънко черво, хилус на черен дроб или слезка, бронхи.

Честотата на разпространение на този тумор е около 1-3 на милион души годишно.

Как се поставя диагнозата инсулином?

Диагностицирането на инсулином може да бъде предизвикателство. Необходимо е използването на следните методи:

Анамнеза

Симптомите при инсулином се определят от честотата и тежестта на хипогликемиите, предизвикани от неадекватно повишената секреция на инсулин. Формират се два типа симптоми:

1. Автономни симптоми – разтреперване, силен глад, гадене, тахикардия, неспококойствие, тревожност, бледо или зачервено лице;
2. Невроглюкопенични симптоми – разсеяност, странно поведение, внезапна отпадналост и умора, намалена концентрационна способност, главоболие, сънливост, агресивност, промени в съзнанието.

Класическа за инсулином се смята триадата на Уипъл:

  • наличие на симптоми на хипогликемия (автономни и невроглюкопенични симптоми)
  • измерване на ниски стойности на кръвната захар
  • възстановяване на състоянието след даването на глюкоза.

Лабораторни изследвания

При съмнение за инсулином се провежда тест с гладуване в болнична обстановка. При този тест кръвната захар се проследява на кратки интервали и при регистриране на кръвна захар ≤ 2,8 mmol/l от същата проба кръв се изследва имунореактивен инсулин (ИРИ). Идеята на този тест е проследяване нивата на кръвната захар в хода на поне 72 часово гладуване.

Следните отношения се приемат за доказателствени за неадекватен хиперинсулинизъм и за поставяне на диагнозата инсулном:

ИРИ (µIU/ml): глюкоза (mg%) – нормално <0,25
ИРИ (µIU/ml) x 100 : {глюкоза(mg%) -30} – нормално <49

От кръвните проби допълнително се изследват проинсулин и С-пептид. Като показателни за наличие на ендогенна причина за инсулинова свръхпродукция се приемат нива на инсулина > 5 mIU/l и С-пептид > 200 pmol/l, на фона на ниски стойности на кръвната захар.

Ако има подозрение за трайно приложение на медикаменти като Сулфанилурейни препарати (СУП) от страна на пациента (с цел симулация) се извършва и токсохимичен анализ за СУП.

Компютърна томография (КТ) и/или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)

КТ и ЯМР се използват за визуализиране на местоположението и размерите на източника на патологична секреция на инсулин.

Ендоскопски ултразвук

Това е минимално инвазивна процедура. По време на ендоскопския ултразвук, лекарят вкарва дълга, гъвкава тръба в устата и надолу през стомаха и тънките черва. Тръбата съдържа ултразвукова сонда, която излъчва звукови вълни, които произвеждат подробни изображения на панкреаса. След като инсулинома е локализиран, лекарят може да вземе малка проба тъкан за анализ. Това може да се използва, за да се определи дали туморът е злокачествен.

Автор: д-р Николета Кочанова

Прочетете за:
Какво представлява инсулиномът?