Инсулиномите са секретиращи инсулин тумори от панкреатичен произход, които причиняват хипогликемия (ниски нива на кръвната захар). В 90% от случаите инсулиномите се определят като доброкачествени.
Повечето инсулиноми са разположени в панкреаса. Екстрапанкреатичните инсулиноми, причиняващи хипогликемия, са изключително редки (честота <2%). Те могат да се открият в дуоденум, тънко черво, хилус на черен дроб или слезка, бронхи.
Честотата на разпространение на този тумор е около 1-3 на милион души годишно.
Как се поставя диагнозата инсулином?
Диагностицирането на инсулином може да бъде предизвикателство. Необходимо е използването на следните методи:
Анамнеза
Симптомите при инсулином се определят от честотата и тежестта на хипогликемиите, предизвикани от неадекватно повишената секреция на инсулин. Формират се два типа симптоми:
1. Автономни симптоми – разтреперване, силен глад, гадене, тахикардия, неспококойствие, тревожност, бледо или зачервено лице;
2. Невроглюкопенични симптоми – разсеяност, странно поведение, внезапна отпадналост и умора, намалена концентрационна способност, главоболие, сънливост, агресивност, промени в съзнанието.
Класическа за инсулином се смята триадата на Уипъл:
- наличие на симптоми на хипогликемия (автономни и невроглюкопенични симптоми)
- измерване на ниски стойности на кръвната захар
- възстановяване на състоянието след даването на глюкоза.
Лабораторни изследвания
При съмнение за инсулином се провежда тест с гладуване в болнична обстановка. При този тест кръвната захар се проследява на кратки интервали и при регистриране на кръвна захар ≤ 2,8 mmol/l от същата проба кръв се изследва имунореактивен инсулин (ИРИ). Идеята на този тест е проследяване нивата на кръвната захар в хода на поне 72 часово гладуване.
Следните отношения се приемат за доказателствени за неадекватен хиперинсулинизъм и за поставяне на диагнозата инсулном:
ИРИ (µIU/ml): глюкоза (mg%) – нормално <0,25
ИРИ (µIU/ml) x 100 : {глюкоза(mg%) -30} – нормално <49
От кръвните проби допълнително се изследват проинсулин и С-пептид. Като показателни за наличие на ендогенна причина за инсулинова свръхпродукция се приемат нива на инсулина > 5 mIU/l и С-пептид > 200 pmol/l, на фона на ниски стойности на кръвната захар.
Ако има подозрение за трайно приложение на медикаменти като Сулфанилурейни препарати (СУП) от страна на пациента (с цел симулация) се извършва и токсохимичен анализ за СУП.
Компютърна томография (КТ) и/или ядрено-магнитен резонанс (ЯМР)
КТ и ЯМР се използват за визуализиране на местоположението и размерите на източника на патологична секреция на инсулин.
Ендоскопски ултразвук
Това е минимално инвазивна процедура. По време на ендоскопския ултразвук, лекарят вкарва дълга, гъвкава тръба в устата и надолу през стомаха и тънките черва. Тръбата съдържа ултразвукова сонда, която излъчва звукови вълни, които произвеждат подробни изображения на панкреаса. След като инсулинома е локализиран, лекарят може да вземе малка проба тъкан за анализ. Това може да се използва, за да се определи дали туморът е злокачествен.
Автор: д-р Николета Кочанова
Прочетете за:
Какво представлява инсулиномът?
