Калий-съхраняващите диуретици действат върху дисталните бъбречни тубули. Те имат слаб, бавнонастъпващ диуретичен ефект. Поради това често се комбинират с други диуретици (тиазидни, бримкови).
Прилагат се за лечение на отоци от сърдечен, бъбречен, чернодробен произход, високо кръвно налягане, коригират понижените нива на калий в кръвта.
Представители на калий-съхраняващи диуретици са:
- Спиронолактон: Спиронолактон, Спиронолактон Чайкафарма, Спиронолактон Актавис
Комбинирани препарати на калий-губещ с калий-съхраняващ диуретик са:
- Триамтерен, Хидрохлоротиазид: Диуретидин, Триампур композитум
Спиронолактонът има стероидна структура, близка до тази на алдостерона – хормон, продуциран от надбъбречните жлези. Алдостеронът увеличава освобождаването на калиеви йони в дисталните бъбречни тубули. Спиронолактонът е антагонист на алдостерона – повишава реабсорбцията на калиеви йони и увеличава отделянето на натриеви йони с урината.
Какви са показанията за приложение на калий-съхраняващи диуретици?
Калий-съхраняващите диуретици се използват при:
- отоци, дължащи се на застойна сърдечна недостатъчност
- отоци при нефротичен синдром
- отоци и асцит при чернодробна цироза
- хипокалиемия, предизвикана от други диуретици или дигиталисови препарати
- артериална хипертония – използват се за лечение на високо кръвно налягане в комбинация с други антихипертензивни средства
- първичен хипералдостеронизъм.
Лекарствени взаимодействия
Калий-съхраняващите диуретици не трябва да се комбинират с лекарства, използвани за компенсиране на калиев дефицит. Не се препоръчва да се приемат едновременно и с хранителни добавки, съдържащи калий, както и с храни, богати на калий.
АСЕ инхибиторите потискат продукцията на алдостерон и не трябва да се комбинират със спиронолактон.
Нестероидните противовъзпалителни средства отслабват ефекта на калий-съхраняващите диуретици.
Какви нежелани реакции могат да предизвикат калий-съхраняващите диуретици?
Приемът на калий-съхраняващи диуретици може да доведе до:
- хиперкалиемия (повишен калий в кръвта)
Хиперкалиемия настъпва по-често при продължително лечение с калий-съхраняващ диуретик, особено при пациенти с увредена бъбречна функция. Клиничните прояви на хиперкалиемия са: мускулна слабост, изтръпване на крайниците, гадене, повръщане, аритмия, сънливост и др.
За намаляване на риска от поява на хиперкалиемия, калий-съхраняващите диуретици се комбинират с калий-губещи диуретици. Такъв комбиниран препарат е Триампур композитум.
- стомашно-чревни оплаквания – гадене, повръщане, диария
- световъртеж
- атаксия – нарушена координация
- кожни обриви
- алергични реакции
- гинекомастия – увеличаване на гърдите при мъжа
- импотентност при мъжете
- менструални нарушения (аменорея), хирзутизъм, задебеляване на гласа при жените.
Триамтеренът макар и рядко може да причини мегалобластна анемия, левкопения, тромбоцитопения. Тези нежелани реакции се наблюдават по-често при пациенти, страдащи от хроничен алкохолизъм, чернодробна цироза. За да се избегнат се препоръчва едновременно с триамтерена да се приема и фолиева киселина.
Приемът на триамтерен може да доведе до образуване на камъни в бъбреците. Наблюдава се и хиперурикемия.
Противопоказания за приложение на калий-съхраняващи диуретици
Калий-съхраняващите диуретици не се прилагат при:
- свръхчувствителност към медикамента
- хиперкалиемия
- анурия
- болест на Адисон
- метаболитна ацидоза
- бременност, кърмене.
Прочетете за:
Диуретици – класификация
Тиазидни диуретици (тиазиди) и техните аналози
Бримкови диуретици (мощни диуретици)
Осмотични диуретици (осмодиуретици)
