Начало Актуални теми Киста в мозъка – видове мозъчни кисти

Киста в мозъка – видове мозъчни кисти

киста в мозъка
киста в мозъка

Кистата в мозъка представлява кухина, изпълнена с течност (кръв, ликвор) или друга материя. Мозъчните кисти обикновено са доброкачествени, но могат да бъдат и злокачествени. Често се формират още по време на вътреутробното развитие.

Малките кисти могат да не предизвикват симптоми, но големите кисти могат да притискат околната мозъчна тъкан и да причинят разнообразни симптоми, например: главоболие, проблеми със зрението, гадене, повръщане, световъртеж, гърчове.

Какви видове кисти в мозъка има?

Основните видове мозъчни кисти са:

Арахноидна киста

Арахноидната киста е най-честият вид мозъчна киста. Формира се в арахноидеята – паяжиновидната мозъчна обвивка. Често е вродена, но може да бъде и вторична в резултат на мозъчна травма. Среща се по-често при мъже.

Арахноидните кисти обикновено са интракраниални (най-често са в средната черепна ямка), но по-рядко могат да бъдат и гръбначномозъчни. Изпълнени са с ликвор.

Повечето арахноидни кисти протичат безсимптомно. В случаите, при които се появяват симптоми, често се срещат главоболие, повръщане, гърчове, както и симптоми на хидроцефалия.

Колоидна киста

Колоидните кисти най-често се формират в трети вентрикул на мозъка. Стените им са облицовани с епител, а съдържанието им се състои от гелоподобна субстанция.

Колоидните кисти обикновено се появяват в зряла възраст. Те са доброкачествени, но могат да блокират оттичането на ликвора и да причинят хидроцефалия. Симптомите на хидроцефалия включват: главоболие, двойно виждане, нарушена концентрация, загуба на памет и др.

Дермоидна киста

Дермоидната киста в главния или гръбначния мозък е рядко срещана вродена аномалия. Дължи се на включването на ектодермално ангажирани клетки по време на затваряне на невралната тръба през 3-та до 5-та седмица от ембриогенезата. Често се изявява при деца.

Стените на дермоидната киста са облицовани от плосък епител, а съдържанието й, включва: космени фоликули, потни жлези, мастни жлези, хрущял, кост, зъби.

Мозъчната дермоидна киста обикновено протича безимптомно. Клиничните прояви се дължат на компресия на съседни структури (напр. на зрителната хиазма) или на руптура. Руптурата на дермоидна киста е рядко усложнение, което може да възникне спонтанно, в резултат на травма или ятрогенно. Настъпва изтичане на себум в субарахноидалното пространство или във вентрикулите и се развива асептичен менингит.

Епидермоидна киста

Епидермоидната киста е доброкачествен тумор с ектодермален произход. Развива се между третата и петата седмица на ембриогенезата. Расте много бавно и често се изявява за първи път, когато човек е възрастен (20-40-годишен). Най-честата локализация на мозъчните дермоидни кисти е около мозъчния ствол.

За разлика от дермоидните кисти, епидермоидните кисти не съдържат потни жлези или клетки на космения фоликул, а съдържат кожни клетки, кератин, холестерол.

Киста на епифизата

В повечето случаи кистата на епифизата има малки размери и протича безсимптомно. Открива се случайно при изследване по друг повод. Среща се по-често при жени.

Когато епифизната киста причинява симптоми се появяват главоболие, световъртеж, проблеми с движението на очите, нарушение на зрението и хидроцефалия.

Други мозъчни кисти са:

  • невроглиална киста
  • киста на Ратке
  • киста на плексус хореидеус
  • ехинококова киста в мозъка.

Прочетете за:
Видове хидроцефалия