Начало Актуални теми Лептоспири – бактерии от род Лептоспира

Лептоспири – бактерии от род Лептоспира

лептоспири
лептоспири

Лептоспирите са бактерии от род Лептоспира, който принадлежи към семейство Leptospiraceae на разред спирохети. Към този разред се отнасят още родовете Борелия и Трепонема от семейство Spirochaetaceae.

В род Лептоспира са включени два вида:

  • interrogans – над 210 патогенни лептоспири, които причиняват лептоспирози, например: L. icterohaemorrhagica, pomona, javanica, canicola, grippotyphosa. У нас за първи път са изолирани L. balcanica, bulgarica, sofia, srebarna и tsaratsovo.
  • biflexa – 63 серотипа сапрофитни лептоспири, разпространени в пресните води.

Лептоспирите са тънки, силно подвижни Грам-отрицателни бактерии. Краищата им са извити, така че формата им наподобява въпросителен знак. Оцветяват се трудно с анилинови бои. При оцветяване по метода на Гимза – Романовски имат розов цвят. Виждат се добре след импрегнация със сребро. Подвижността им се дължи на наличието на 2 аксиални филамента – нишковидни структури, разположени по дължината на бактерията.

Лептоспирите са сроги аероби. Развиват се в течни или полутечни хранителни среди, съдържащи говежди серумен албумин или заешки серум и Туин-80 при оптимална температура 28-32 ºС. Размножават се бавно, като максимален растеж на културата се наблюдава едва към 6-12-я ден.

Лептоспирите имат сложна антигенна структура. Патогенните лептоспири L. interrogans са 21 серогрупи с 210 серотипа, а сапрофитните лептоспири L. biflexa са 38 серогрупи с 63 серотипа.

Лептоспирите са устойчиви във външната среда. Във водите издържат до 30 дни, във влажна почва до 23 дни. Загиват за 2-3 часа при изсушаване, за 10 мин при 60 ºС. В мляко, плодове, зеленчуци, колбаси преживяват до 48 ч. Чувствителни са към обичайните дезинфектанти.

Резервоар на причинителя в природата са: гризачи, кучета, котки, свине, говеда, лисици и др. Те отделят лептоспири с урината си и контаминират водоеми, почва и хранителни продукти. Човек се заразява чрез къпане, пиене или работа със заразена вода, консумация на контаминирани храни, при директен контакт с болни животни. По-често боледуват хора, които имат контакт с домашни и диви животни, рибари, работници в кланици.

Лептоспирите проникват през микроранички по кожата, през лигавицата на устната кухина и конюнктивата. Навлизат в циркулацията и се разпространяват чрез кръвта до всички органи.

Инкубационният период е 6 – 14 дни. В зависимост от клиничното протичане лептоспирозите се делят на две групи:

  • доброкачествена лептоспироза – протича по-леко с грипоподобни симптоми
  • злокачествена лептоспироза – болест на Вайл-Василев, която протича с жълтеница, увреждане на бъбреците и хеморагичен синдром (кървене от венците, носа).

Преболедувалите развиват траен имунитет, който предпазва от повторно заболяване.

Лептоспирите могат да се изолират от кръв и ликвар през първата седмица, а след втората и от урина. Микробиологичната диагноза включва:

  • микроскопско изследване
  • изолиране на чисти култури чрез посявка на специални хранителни среди
  • биологични проби – интраперитонеално заразяване на млади морски свинчета, хамстери с прясна кръв и урина от болен.
  • серологични тестове – лизисаглутинация, ELISA.

При епидемия на застрашените групи се прилага ваксина.

Прочетете за:
Спирохети – класификация
Борелии – спирохети от род Борелия
Лептоспирози